Характеристика на бизнеса и неговото финансиране

Етимология на понятието бизнес:

Определение – състояние на заетост на един отделен индивид или на група индивиди, които осъществяват жизнеспособна комерсиална (печеливша) дейност.

Има 3 аспекта на понятието:

• Най-тесен смисъл – обособена организация или организационна структура осъществяваща комерсиална дейност. Такава организация се нарича бизнес организация;
• Съвкупност от дейности, които са насочени към конкретни пазарни сегменти;
• Широк смисъл – всички видове дейности, които са насочени към създаването и довеждането до потребителя на съответните стоки и услуги.

Финансиране – Капитало получател + капитало дател >>> организационно правна форма (бизнес организация )(различно е от предприятието)

Философски и фундаментални принципи на бизнеса и бизнес организацията.

• Рационализъм – хората са способни да вземат рационални и обосновани решения
• Атомизъм – хората имат свободна воля да действат и да се договарят

Теории:

• С предприемачеството – която е свързана с атомизма. Изразява се в това, че всеки е свободен да поема риск
• На полезността – изразява се в името на общи ползи
• На потребителското поведение
• Поведенческа икономика

Тези теории са в принципа на егоизма.

Икономическа характеристика на бизнес организациите като основна структура за осъществяване на бизнес

• Бизнес организация на хора, които имат обща цел или цели, работят съвместно на база на договор
• Бизнес организация е съвкупност от множество елементи (различни фактори на производство) които се комбинират с цел осъществяване на различни бизнес процеси

Бизнес процес – серия от действия, от операции и процедури изпълнявана от машини, съоражения и хора с цел постигане на определен резултат. Биват основни и поддържащи. Това зависи от основната цел на бизнес организацията.

• Бизнес организацията има основна цел създаване на стойност. Тези процеси, които пряко участват в създаването на стойност са основни;
• Бизнес организацията обикновено се стреми да реализира печалба от осъществяването на бизнес процесите;
• Бизнесът работи на базата на принципа на икономическа ефективност;
• Бизнес организация има жизнен цикъл, който е свързан с големината на структурата;
• Бизнес организацията трябва да е толкова голяма за да е способна да инициира, да учредява и да реализира крупни инвестиционни обекти;
• Други характеристики – бизнес организацията трябва да има един или няколко собственика
  • Да има определен критичен минимум от работници, специалисти и служители
  • Да има съвременна организационна структура
  • Стоките и услугите и трябва да са предназначени за пазара
  • Може да съществува под различни правни форми
  • Да има икономическа, правна и други самостоятелност

Съвременната бизнес организация е високотехнологична, сложна, има дъщерни структури, стреми се към монопол, лидерски позиции и е устойчива структура. Бизнес организациите могат да са частни, публични и смесени.

Финансиране на бизнес организациите – обxваща всички дейности осъществявани на базата на различни подходи, методи и форми на набавяне на финансови ресурси за създаване на бизнес организация, за нейното развитие и растеж и за нейната ликвидация или трансформация в други бизнес организации. Финансирането се дели на:

• Традиционно (класическо) – матрица на класическото финансиране показва различните източници
  • Вътрешно, собствено – самофинансиране – неразпределена печалба, резерви, амортизация, дезинвестиране
  • Външно, собствено – дялове
  • Външно, чуждо – форми и видове кредити
  • Специални форми – лизинг, факторинг, форфетинг

Въведение в структурното финансиране

Структурното финансиране е относително обособен сектор на финансиране, както като наука, така и като практическа дейност. Създава се главно за да подпомага разпределението или прехвърлянето на риска между участниците в едно финансиране.

Причини за възникване на структурното финансирне:

• Инвеститорите не са склонни да поемат риск, поради което те проявяват предпочитания да участват във финансирания, предоставящи възможност за поделяне на риска;
• Възникването и развитието на редица нови бизнеси главно от сферата на ИТ сектора за функционирането, на които не са необходими големи материални активи. Банките трудно отпускат кредити. На тази основа възниква необходимостта от структурно финансиране, при което има много капиталодатели, чиито участия стават обезпечения за получаване на заем;
• Необходимост от избягване на някои затруднения свързани с функционирането и свързани с това финанрисане на сложни правноикономически субекти.

Определение – структурното финансиране е съвкупност от финансови транзакции, продукти, услуги, инструменти, предлагани от големи финансови институции.

Цели:

• Намаляване на разходите по финансирането (набавяне на капитал);
• Редуциране конфликта на интереси между участниците във финансирането;
• Оптимизиране на данъчната тежест за всеки един от участниците;
• Подобряване на ликвидността на инициатора, учредителя на бизнеса;

Типични случаи в които се прилага структурно финансиране:

• При придобиване на компании;
• Финансиране на растежа на компанията;
• Финансиране на развитието и внедряването на нова предприемаческа концепция (случаи на обрат в развитието на компанията) – оздравително финансиране;
• Реализация на крупни обекти и проекти – проектно финансиране;
• При финансиране на експорта и международни търговски сделки на бизнес организацията;
• При финансиране на секюритизационни сделки.

Признаци на структурното финансиране:

• Финансиране, което се основава на очакваните парични потоци от финансовия проект;
• Дава възможност , набиране на големи по размер финансови ресурси;
• Всеки участник в структурното финансиране има специфични, особени икономически, правни и данъчни характеристики, които налага те да бъдат съгласувани и това съгласуване предполага и участие на специфични субекти, които не се явяват инвеститори.

Общата схема включва следните моменти и процеси:

• Секюритизация – финансова практика при която различни финансови активи се събират в т. нар. пулове (групи) и чрез продажбата им на различни инвеститори се набира капитал;
• Транширане – процес на емитиране на специфични класове облигации, които са с различен риск. Съществуват 3 вида облигации (3 класа). В основата им лежи различната степен на риск и продължителността им;
• Кредитни модификации (усъвършенствания). Това са действия, подходи за подобряване на кредитния портфейл на структурното финансиране или на някои структурни финансови продукти. Осъществява се чрез субординация на кредитите;
• Участие на кредините агенции – кредитни рейтинги.

Обща схема на структурното финансиране

В структурното финансиране може да участва и държавата, но независимо от това цялата схема функционира на чисто пазарен принцип

• Условен участник в структурното финансиране са рейтинговите агенции без наличието на които не може да се организира този процес. Те са в началото на структурното финансиране. Задачите, които изпълняват са:
  • Оценяват кредитния риск на бизнес организациите, която е инициатор на целия процес;
  • Оценка на риска на съответния проект, който ще се финансира чрез подходите на структурното финансиране;
  • Оценка на структурата на бизнеса, който ще се финансира – структура на дейността, продуктите, активите на финансирането;
  • Оценка на рисковите състояния на всички останали участници в структурното финансиране включително и на инвеститорите.
• Основни участници
  • Целева компания – компания, която се създава единствено за да се постигне определена цел т.е. има определен срок на съществуване тъй като след постигането на целта тази компания се заличава и прекратява съществуването си. Създава се обикновено от съществуваща бизнес организация с цел да се реализира крупен обект. Много рядко целевата компания може да се създаде от инициатори, учредители. Най-често се създава под формата на дъщерна компания, която е самостоятелно юридическо лице. Много често целевата компания е под формата на ООД, но конкретната и форма зависи от законодателството на съответната страна в което се създава. Като седалище се избират страни с облекчени данъчни режими. В различните страни няма ясна дефиниция за целева компания, което не пречи да се използва за създаване на крупни обекти. Абривиатури за целева компания са SPV, SPE.

Причини за създаване на целева компания:

• Когато трябва да се постигне ограничение на достъпа на кредиторите до имуществото на инвеститорите;
• Когато самия обект на финансиране (проекта) трябва да бъде защитен от изпадане в несъстоятелност. Този начин на финансиране носи наименованието безвъзмездно или ограничено възмездно финансиране
• Оригинатор – създател на структурно финансиране, инициатор, изпълнител, собственик, първоначален кредитор. Той създава целевата компания;
• Мениджър на портфейла от активи на целевата компания;
• Аранжор – аранжира структурното финансиране – подбира инвеститори и условията за инвестиране;
• Мениджър на вземанията – да следи реализацията на вземанията в съответните срокове и количества;
• Попечител, доверител – финансова институция, чиято задача е да осъществи мониторинг върху процеса на аранжирането и финансирането на структурното финансиране;
• Инвеститори – широк кръг от частни и публични институции. Възможно е да са индивиди, компании, които имат нагласата да поемат известен риск и да предоставят финансови ресурси чрез целевата компания на бизнес организацията с цел чрез нея да се реализира проекта.

Характерно за структурното финансираче е че при инвиститорите се прилага приоритетния принцип в смисъл, че всяко структурно финансиране предполага участие на 3 групи инвеститори, които са разделени по критерии удовлетворяване на вземанията в случай на неуспех на проекта или в случай на частичен успех. Това са така наречените Senoir инвеститори (първокачествени, първокласни). Те се удовлетворяват на първо място. Втората група инвеститори се нарича mezzanine (междинни) – специфични инвеститори, които инвестиат определени средства делейки ги на 2 групи. Една част от паричните средства които инвестират са под формата на кердит, другата част се инвестира под формата на дялово участие. От една страна те са инвеститор, а от друга кредитори. Трети вид инвеститори са Junior (младши) инвеститори. Те са на последно място при усвояването на средствата.

• Гаранционна институиция – това е финансова институция (банка). Тя поема гаранцията когато организатора не може да плати задълженията си.

Цялостия процес на аранжиране и функциониране на структурното финансиране може да се изрази нагледно:

• Първи етап – създаване на ЦК-я, първоначално финансиране от оригинатора;
• Втори етап – избор и възлагане на рейтингова агенция да присъди рейтинги на потенциалните партньори, аранжори, портфолио, мениджъри, инвеститори и др. участници в структурното финансиране;
• Трети етап – избор на участници въз основа на рейтингите;
• Четвърти етап – аранжиране на процеса на финансирането;
• Пети етап – превеждане на траншове от инвеститорите в ЦК-я;
• Шести етап – предобиване на допълнителни активи от страна на ЦК-я;
• Седми етап – управление на придобитите активи в съответствие с целите;
• Осми етап – реализиране и отчитане на резултатите от управлението на активите;
• Девети етап – формиране на обратни парични потоци към инвеститорите;
• Десети етап – закриване на ЦК-я след погасяването на всичките и задължения

През всички етапи тече мониторинг на всички процеси от страна на погасителя.

Секютиризацията, база на структурното финансиране

Секютиризация понятие – метод използван от участниците в структурното финансиране за създаване на пул от активи, който от своя страна на следващ етап да се използва за създаването на нов краен финансов инструмент. Секютиризацията е финансова практика за обединяване на различни видове кредити (на договорна основа), като например договори за жилищни и ипотечни кредити, договори за бизнес ипотечни кредити, договори за кредити за покупка на автомобили, договори за кредитни задължения по кредитни карти. Обикновено такива различни видове кредити се събират в едно и образуват един консолидиран заем. Интересното е че той се отразява задбалансово (не променя капиталовата структура на компанията). На базата на този консолидиран кредит се емитират нови ценни книжа, които се предлагат на широк кръг от инвеститори, тъй като целта на секюритизацията е да се намерят финасови ресурси. Най-често тези ценни книжа се делят на 2 групи:

• Ценни книжа, обезпечени с ипотечни жилищни кредити – RMBS
• Ценни книжа, обезпечени с други видове кредити – ABS

Причини за пораждане на секюритизацията:

• Осигурява се по-добро използване на наличния основен капитал на компанията;
• Секюритизацията представлява форма за алтернативно инвестиране, а инвеститорите са склонни и търсят нови възможности за да постигнат своите цели;
• Чрез нея се създава възможност за набиране на по-евтин финансов ресурс, това се отнася най-вече за компаниите оригинатори, които са с по-нисък рейтинг;
• Чрез секюритизацията се получава редуциране на т.нар. кредитна концентрация (концентрирани на големи кредити в големи компании);
• Чрез секюритизацията се създава възможност да се управлява по-добре риска, лихвените проценти и ликвидността на оригинаторите (инициаторите);
• Чрез секюритизацията се получава разпределение на риска, между различните участници на секюритизационния процес;
• Постига се диверсификация на инвеститорите.

Недостатъци на секюритизацията:

• Ограничава се възможността на отделните инвеститори да наблюдават и да управляват риска на своята собствена инвестиция от където те не могат да формулират и адекватни изисквания по отношение на очакваната от тях възвръщаемост (доходност);
• При положение че имаме трансформиране на един вид ценни книжа, или задължения, доходи, активи в друг вид чрез секюритизацията, които се предлагат на многобройни инвеститори се разкъсва връзката между емитент и инвеститор, което често води до нарушаване или подценяване, не спазване на изискванията и стандартите за емисии на ценни книжа в отделните страни;
• Секюритизираните ценни книжа се записват като задбалансови активи, и следователно те не променят неговата капиталова структура, а тя напрактика се е променила. Така се изкривява представата и оценката за кредитния риск на оригинатора и подвеждат кредитните агенции, когато трябва да дадат оценка за кредитния рейтинг;
• Този пул от кредити се състои от кредити, които са с различни характеристики и характеристиките на всеки един кредит се променят по различен начин във времето. Т.е. целия пул няма стационарен характер и това затруднява управлението на този пул.

Структура на секюритизационната сделка

• Първи етап – етап на пули трансфер – инициатор на сделката е оригинатора, той трябва да притежава определено количество активи. Оригинаторът има за цел да увеличи капитала си, или тогава когато иска да реструктурира дълга си и когато оригинаторът оценява, че финансите трябва да бъдат правно и икономически по-добре структурирани и регулирани. Има практика активите да се прехвърлят на специално създадена за това фирма с цел, при финансова несъстоятелност активите да са защитени, това става главно чрез три начина:
  • Оригинатора продава активите на специално създадена за целта компания;
  • Оригинатора финансира създадената за целта компания;
  • Чрез частична продажба и чрез частично финансиране.
• Втори етап – емисия на ценни книжа чрез които могат да бъдат предложени на инвеститорите. Като компанията се инвестира от рейтиговите оценки за емитентите. Може да се включва и инвестиционна агенция.
• Трети етап – етап на трансфер, усъвършенстване и транширане. Ценните книжа, които са емитирани от компанията се наричат кредитни подобрения. Тези ценни книжа са с по-висок рейтинг от тези на оригинатора и обикновено те се разделят на класове или траншове. Траншовете имат различна субподчиненост по между си. Ценните книжа от всеки клас имат различен риск и се различават по кредитните претенции (претенциите на кредиторите). Може да бъдат използвани допълнителни инструменти за да се подобри кредитирането. Може да се създаде резервен фонд, като по този начин да се подобри изплащането и да се подобри класа на определени ценни книжа. Може да се открие т.нар. специална обезпечителна сметка, която да използава като резервен фонд.
• Четвърти етап – свързан е с осъществяването на процедури във връзка със секюритизационния процес. Процедури и услуги свързани с плащанията, както и услуги свързани с мониторинга на всички видове активи включени в сделката, той също се осъществява от отделна компания, която осъществява наблюдение по отношение на вероятност за неизпълнение на плащанията и задълженията.
• Пети етап – погасителен, краен етап. При него на практика се изплащат секюритизационните ценни книжа. Има две възможности за това изплащане:
  • Едната възможност е да се изплаща на една усреднена дата(падеж), тази възможност на практика се използва рядко;
  • Изплащането става на различни падежи, ежегодно, или на определен период от време, като на всеки падеж се изплаща на определен инвеститор.
• Шести етап – оценка на вече протеклата секюритизационна сделка. Оценка на структурния риск и на поощренията (стимули)

Транширането – втори стълб на структурното финансиране

Транширането е вторият стълб, на който се крепи структурното финансиране. Само за да направим връзка с предходното изложение ще припомним, че SPV емитира ценни книжа и те се категоризират от рейтингови агенции. Така те привличат различни категории инвеститори, които също биват „рейтингувани”.

Това „рейтингуване” на ценните книжа се нарича в процеса на структурно финансиране „транширане” или категоризиране. Нарича се така, защото фактически ценните книжа от една и съща емисия се разпределят в различни групи (категории, траншове) или на различни части от цялата емисия се присвоява различна степен на подчиненост (субординация). Всеки „транш” има различна степен на кредитна протекция, на защита от риск. Трябва да отбележим и това, че наименованието „транш” идва от френски (филия, секция, серия, порция). Във финансов смисъл всяка една ценна книга от емисията представлява или съдържа част от риска по сделката. Определен брой ценни книжа се обединяват (траншират) и съдържат част от риска.

Документацията по сделката обикновено определя транша като „различен” клас, с различна оценка и разграничението е на:

• Senior или старши. Означават се с букви ААА (три пъти А), АА (два пъти А) и А и са атрактивни за широк кръг инвеститори;
• Junior или младши. Означават се с букви B, C, и т.н.

 Клас ААА с най-висок кредитен рейтинг има право и претенции върху първите парични потоци на SPV (компанията емитира ценни книжа, набира капитал от продажбата им, инвестира го в бизнес-начинания и получава доход под формата на входящи парични потоци). Следващите класове (траншове) инвеститори получават плащания от следващите парични потоци. По този начин се отлага във времето тяхната доходност и се налага да чакат. Това се оприличава на каскаден ефект и се нарича „водопад на паричния поток” – cash flow waterfall. От своя страна, ако първоначално се реализират загуби, те се поемат от най-младшите траншове или е налице субординация. Всички траншове заедно формират капиталовата структура на сделката или структура на отговорността и имат различен рейтинг (клас). Тази структура, обаче, може да се променя в хода на финансирането и рейтинговата агенция фактически участва постоянно. Траншовете могат да бъдат такива с право на първо задържане (първи залог върху активите от пула). По правило те са по-ниско рискови инвестиции. Типични Senior инвеститори от най-висша класа, които инвестират в книжа от такъв вид са застрахователните компании, пенсионните фондове и др. Инвестираните от тях средства се използват като пул от краткосрочни търговски книжа, ипотеки и др. На практика изплащането на лихви по тези вложения е свръхгарантирано (както при ипотеките), като в краен случай инвеститорите могат да задържат активи от пула. Освен това се използват и ценни книжа second-lien и junior notes – при тях няма обезпечение от специфични активи, купуват се обикновено от хедж-фондове, търсещи висок профил риск/възвръщаемост.

Емпиричната пазарна информация показва, че в junior ценни книжа инвестират обикновено инвеститори с високи специализирани кредитни познания, а senior ценните книжа са по-привлекателни за широк кръг инвеститори, много от които са с малка специализирана подготовка в тази област.

Например:

1) Една банка има определен портфейл от кредити.

2) Банката решава да прехвърли риска по този портфейл чрез суап за неизпълнение на задължение (спиране на плащанията – default swap) чрез обособяване на SPV.

3) SPV емитира суапа и с получените пари купува държавни облигации на Великобритания.

4) Чрез това сигурно обезпечение, SPV продава 4 транша от свързани с кредитния й портфейл книжа на принципа на водопадната структура:

– транш D – 25% – поема първите загуби и е с най-висок риск, но и най-висока очаквана възвръщаемост;

– транш С – поема следващите 25% от загубите;

– транш В – следващите 25%;

– транш А – 25% – последен при поемане на загуби, най-нисък риск и най-нисък доход.

Първият транш е купен от самата банка, а останалите – от външни инвеститори.

Какви са ползите от транширането:

1) Дава възможност за създаване на един или повече класове ценни книжа, чийто рейтинг е по-висок от средния рейтинг на обезпечителния пул от активи или за генериране на ценни книжа на база пул от нерейтинговани активи (активи без рейтинг).

2) Транширането помага при много различни обстоятелства. За инвеститорите, които искат да инвестират в книжа с висок рейтинг, те могат да спечелят чрез това, че транширането позволява да формират експозиция от класове активи подобни на лийвъридж-заеми (заеми, които се отпускат на кредитополучатели с най-висока степен на задлъжнялост (риск), поради което лихвеният процент по тях е по-висок), чийто показатели в течение на бизнес-цикъла може да се различават от тези на другите допустими активи.

Така че по същество транширането позволява инвеститорите да диверсифицират в по-висока степен портфейла си, разширява възможностите за диверсификация на инвестиционния портфейл.

Кредитни подобрения и кредитни рейтинги на структурното финансиране

Кредитните подобрения са механизми чрез, които специално създаданета компания се стреми да гарантира допълнително своята платежоспособност, поради факта че тя има задължения които периодично трябва да изплаща на определени падежи. Принципно погледнато първото кредитно подобрение като обща постановка представлява създаването на пул от активи, които оригинаторът е отделил от общите си активи и е предоставил на целевата компания. Целевата компания няма не обезпечени кредити. На второ място съществуват допълнителни кредитни подобрения, които се разделят на:

• Вътрешни кредитни подобрения –
  • Разкриването на резервна банкова сметка, на която титуляр е целевата компания. В резервната сметка постъпват лихви, глоби, неустойки, и други подобни плащания, които се дължат по съответните фактури от партньорите на целевата компания на самата нея;
  • Учредяване на гаранция по главницата на дълга на целевата компания (гаранта не поема задължение да изплаща лихвите);
  • Свръх обезпечение (ОС) – спазване на принципа стойността на всички емитирани от целевата компания ценни книжа в никакъв случай да не надхвърля стойността на обезпечителния пул от активи;
  • Сметка за допълнителен според – тази сметка е предназначена да подпомогне плащанията, но плащанията по главницата и практически тази сметка се формира от средства получени като разлика между средния лихвения процент на базистния актив (това е пулът от акитви (кредити)) и средния лихвен процент по емитираните от целевата компания ценни книжа.
• Външни кредитни подобрения
  • Застрахователни полици – могат да бъдат сключени при различни условия, гаранция за изплащане на главница, гаранция за изплащане на лихви, гаранция за изплащане на главница и лихви, но за определен период от време;
  • Емисия на защитени ценни книжа – явява се още едно допълнително обезпечение, което напрактика представлява поемане на гаранции от трето лице;
  • Кредитно писмо – издава се от финансова институция (обикновено банка) срещу заплащането на определена такса и удостоверява това кредитно писмо, че целевата компания има разкрита разплащателна сметка, от която по всяко време притежателите на ценни книжа могат да получат краткосрочните дължими им плащания;
  • Кешево обезпечена сметка – целевата компания получава конкурентен кредит, с който специално създадената за целта компания купува краткосрочни търговски ценни книжа (търговски полици – менителници, записи на заповеди) и в случай че се наложи да плаща лихви и дивиденти на крайните инвеститори тя представя тези краткосрочни ценни книжа в банката за сконтиране. Дори когато кредитния рейтинг на банка се понижи това не се отразява в обратното изкупуване на търговски ценни книжа.

Кредитни рейтинги – оценка за способността на кредитополучателя на време да изплаща заетите суми и да минимизира вероятността от прекратяване на плащанията. Обикновено се присъждат два вида рейтинги:

• Рейтинги на ценни книжа (държавни облигации, корпоративни облигации, общински дългове, привилигировани акции и т.н.);
• Рейтинги на емитенти – тук спадат рейтинги на компании, включително на целеви компании, рейтинги на държави, рейтинги на местни органи за управление, рейтинги на неправителствени организации.

Най-често рейтингуваните ценни книжа са:

• ABC ценни книжа – това са ценни книжа които са обезпечени с пул от активи или с пул от очаквани парични потоци от специфични активи;
• Ипотечни ценни книжа – обезпечени с плащания по главницата и лихвите по ипотечни кредити
  • RMBC – ценни книжа които са обезпечени с жилища
  • CMBC – ценни книжа които са обезпечени с комерсиална собственост (доходоностна собственост)
  • CMO – ценни книжа които са обезпечени с ипотечни кредити на самата банка
• Обезпечени облигационни заеми – емитират се на базата на консолидиране на група от активи, които са с фиксиран доход, който е разпределен на траншове.
• Кредитни деривати – това са договори за трансфер на риск. Много разпространени са суап.
• Обезпечени облигационни фондове и хедж фондове.

Проектното финансиране като разновидност на структурното финансиране

Понятието проектно финансиране означава финансиране на една икономическа и правно обособена само рефинансираща се стопанска единица с ограничен жизнен цикъл. То е противоположност на класическото финансиране и се основава на общите принципи на структурното финансиране. Една от най-важните особености на проектното финансиране е, че финансовите ресурси не се акумулират на основата на класически методи за оценка на платежоспособността на инвеститора, а зависят преди всичко от ефективността на самия проект.

Основни признаци на проектното финансиране:

• Отпускат се кредити срещу „доказателтсва“ за бъдещи парични потоци от проекта;
• Разпределя се риска между участниците в проектното финансиране;
• Проектното финансира е извънбалансово финансиране – получените от проектната компания кредити остават извън нейния баланс, като в него се отразяват само собствения капитал на участниците.

Какви ползи предлага проектното финансиране:

• Има възможност за подбор на инвеститорите;
• Подобрява се балансовата структура на инвеститорите;
• Активите на проектната компания и особено паричните потоци по-лесно се анализират, по-прозрачни са и счетоводно са свързани с по-малко бюрократични моменти в сравнение с едно класическо кредитиране;
• Очакваните парични потоци са по-предвидими, защото има предварително сключени договори с доставчици и клиенти;
• Създават се възможности за релизиране на проекти при специфични условия, например при тежки политически и икономически кризи, при липсващи собствени средства на субекта, който се нуждае от активите, които ще се придобият чрез проектното финансиране и др.

Най-подходящи области за проектно финансиране:

• Проекти в областта на добивната промишленост;
• Проекти чиито продукти излизат директно на пазара;
• Проекти от областта на частно финансирани инфраструктирни обекти, които не могат да генерират приходи в чуждестранна валута;
• Проекти с активно участие на публичния сектор (публично-частно партньорство);
• Проекти с доставчици на суровини и потребители на доставките – изграждането на газопроводи, нефтопроводи и т.н.

Възможни общи схеми на проектното финансиране

Не винаги е абсолютно задължително за един проект да се създава проектна компания, това обаче е особено полезно тъй като осигурява правна и икономическа независимост, на реализирането на проекта.

Участници в проектното финансиране:

• Спонсори (инициатори) на проекта – те поемат планирането и развиването на проекта. Качеството на спонсорите е от решаващо значение за вземането на решение на участие на останалите участници, особено на банките и другите кредитодатели. На различните фази от проекта те имат различни функции, в началото те са предприемачи и главната им функция е участие със собствен капитал, обикновено той се движи в рамките на 20%-50% в зависимост от рисковия профил на проекта. Спонсорите биват частни и институционални инвеститори
• Банки, финансисти, заемен капитал или капитал от капиталовите пазари – всеки вид капитал има свои отделни характеристики в това число срок, лихва, валута и други. При проектното финансиране е важно разпределението на предоставящите чужд капитал съобразно техните претенции относно получаването на лихви и погасяването на главницата. Това разпределение определено е следното:
  • Подчинени кредити – те са подобие на собствения капитал
  • Мецанин финансиране
  • Синиор кредити
  • Кредити на международни финансови институции
• Правителствени служби – освен субвенции могат да предоставят и специфични гаранции по обекта като например инвестиционни стимули тип данъчни преференции или концесии;
• Предприятие предприемач – то е отговорно за планирането, конструкцията и оборудването с проектни съоражения, които и се предоставят от проектната компания чрез договор за оборудване;
• Оператор или изпълнител – той е отговорен за постигане на необходимия паричен подход, това ако не е гарантирано от спонсорите на проекта, става чрез договор за управление на бизнес операциите или мениджърски договор. Операторът отговаря и за подържането и опазването на проектните съоражения, възможно е и да има национални предписания за задачите на операторите;
• Клиенти и доставчици на суровини – пласментът или реализацията на продукцията на проекта е от решаващо значение за генериране на адекватни парични потоци, които са необходими за погасяване на кредитните задължения на проектната компания. За целта клиентите и доставчиците трябва да са обвързани предварително с договори
• Застрахователи – това най-често е експортна кредитна агенция, която обхваща чрез застрахователната си дейност следните елементи:
  • Политически рискове за спонсорите и финансиращите субекти;
  • Икономически и политически рискове за експортните доставки;
  • Застраховат се директно кредитите на проектната компания и др.
• Консултанти – те осъществяват финансов, юридически, технически и други видове надзор върху дейността на проектната компания и елементите на проектното финансиране
• Други – транспортни агенции, рейтингови агенции и т.н.

Структурно финансиране на растежа на бизнес организация

Всяка бизнес организация след стартиращата фаза навлиза в следваща фаза от жизнения си цикъл и тази следваща фаза е фаза на растеж, който може да бъде нормален (планиран), но също така тази фаза може да бъде и подсилена от мениджърите и собствениците, като се постави цел за достигане на по-висок от естествения растеж. Този по-висок растеж не е типична ситуация и на тази основа този растеж изисква и нетипично финансиране.

Фазата на растеж настъпва тогава когато бизнес организацията се е утвърдила както на вътрешните така и на външните пазари. Тя генерира големи обороти и продажби. Това е фаза, на която бизнесът вече е оптимизирал разходите и на тази основа бизнесът вече генерира печалба и съответно генерира положителни парични потоци. Това е резултат от факта, че на този етап вече професионално и успешно се управляват краткосрочните вземания и задължения. При такова финансово състояние бизнес организацията разполага със свободни ликвидни средства, което поражда идея за формулиране на цел за по-висок растеж. Обикновено по-високият растеж не може да се реализира само със собствени средства и благоприятната ситуация привлича инвеститори. Това означава че бизнес организацията, която се намира на такъв етап с такива характеристики може да набере значителен финансов ресурс за да реализира един по-висок растеж. Целите на експанзията са:

• Откриване и навлизане на нови пазарни сегменти, нови пазарни нисши;
• Увеличаване на персонала на бизнес организацията;
• Ако самата бизнес организация е акционерно, но не публично дружество или пък ако не е акционерно дружество цел може да се явява излизането на борсата;
• Цел може да бъде и трансформиране (подмяна) на инвеститорите на бизнес организацията.

Потенциалните инвеститори трябва да имат критерии или ориентири по които да могат да вземат решение дали да инвестират в дадена компания, която е във фаза на растеж. В общ вид тези критерии са следните:

• Компанията, която има за цел реализиране на растеж трябва да реализира годишно над определен минимум оборот или продажби (обикновено 5 млн. евро);
• Организацията в чиито растеж ще бъде инвестирано трябва да има устойчиви позиции, т.е. в продължение на няколко години (минимум 3) трябва да има константно растящ пазарен дял;
• Компанията чиито растеж ще бъде финансиран трябва да генерира положителни парични потоци;
• Компанията чиито растеж ще се финансира да има писана стратегия за растежа и тя да бъде достъпна за да може инвеститорите да се запознаят с нея;
• Компанията чиито растеж ще се финансира да има ясното съзнание, че трябва да увеличи своя собствен капитал за да бъде финансово устойчива, финансово независима и по този начин собсвения и капитал да бъде гаранция за инвеститорите, а това означава и гаранция за самия растеж;
• Стратегията на компанията, трябва да е стратегия за устойчив растеж, т.е. тази стратегия да съдържа икономиечски аспекти и решения, социални такива и екологични и освен това тези три аспекта да имат положителен ефект както за собствениците така и за мениджърите, също за наемните работници, за доставчиците, за клиентите и т.н.;

Тези общи критерии и формулировки се разделят на 2 групи: група на количествени характеристики; група на качествени характеристики, които бизенс организацията трябва да е изпълнила за да си позволи растеж и финансирането на този растеж

• Количествени характеристики
  • Бизнес организацията да отбелязва стабилен растеж, което означава, че в продължение на минимум 3 години темповете на продукцията и на нетните приходи от продажби трябва да бъдат най-малко постоянна величина;
  • Продължение минимум на 3 години бизнес организацията да реализира положителни парични потоци;
  • Минимум за 3 години да се запазва константен или растящ пазарен дял;
  • Да имаме обем на нетните приходи от продажби минимум 5 млн. евро.
• Качествени характеристики
  • Опитно ръководство (добър мениджмънт) включващ различни специалисти с характеристиката, че добре работят в екип;
  • Бизнес организацията да има дългосрочен пазарен потенциал, което се доказва със сключени договори с клиенти за продажба на продукцията;
  • Бизнес организацията да прилага устойчив бизнес модел, което означава той да има трите аспекта (икономически, социален, екологичен) и да е подържан поне 3 години;
  • Бизнес организацията да има устойчиви конкурентни предимства – инвеститорите проследяват през годините с какво организаицята е била конкурентна;
  • Бизнес организацията да има диверсифицирана структура на клиентите – важна от гледна точка гарантиране вземанията на бизнес организацията.

Следните случаи:

• При експанзия, която се изразява в осъществяване или запазване на същата дейност, която е упражнявана от бизнес организацията в момента, но в по-голям обем;
• При експанзия, която се изразява в увеличаване на обема за сметка на произвеждане на нови продукти и излизане на нови пазари;
• При експанзия, която се изразява в увеличаване на обема за сметка на реализиране на иновативни решения в различни области;
• При придобиване на компания от нейния менидржър;
• Финансиране при растеж се осъществява при придобиване на компания от външни мениджъри;
• Финансиране при растеж е в случай на увеличаване на обема в резултат на реструктуриране на дейността, която в някои случаи може да достигне до пълна смяна на предмета на дейност.

Финансирането на растежа се изразява в набирането на капитал или финансови ресурси от различни източници, който капитал се нарича капитал на растежа. Имаме напрактика 3 групи субекти, които предоставят капитал на растежа:

• Дялови компании – компании които чрез дялово участие финансират други компании независимо от тяхната правна форма. S – дялови компании. Тези дялови компании се свеждат до това, че те правят инвестиция под формата на дялово участие, т.е. имат финансово участие.
  • Те предоставят на финансираната компания опит в съответната област и съответно опит, ноу-хау, методическа помощ с цел да подпомогнат нейния успех;
  • Те подпомагат финансовия мениджмънт на финансираната компания с ноу-хау с цел постигане на по-висока чиста печалба на един дял или 100 парични единици, т.е. увеличаване на рентабилността;
  • Те излизат от финансиращата компания, продавайки дяловете си минимум след 3 години или максимум след 7 години, в резултат на което финансираната компания остава с конкурентни предимства с по-висока печалба и рентабилност и с допълнителен растеж.

Обикновено биват 3 вида:

• Според размера на инвестициите, които правят
  • Малки;
  • Средни;
  • Големи.
• Ориентират инвестициите си по регионален признак;
• Ориентират дейността си по секторен(браншови) признак;

Самите S дялове компании използват 3 вида капитал за да финансират

• Техен собствен капитал – те не договарят твърдо олихвяване (доходност);
• Чужд капитал – могат да ползват банкови кредити, облигационни кредити и те ползват тях за да ползват растежа на друга компания, тук имаме твърдо олихвяване;
• Мецанин капитал – смесен капитал, който може да има характеристики както са собствен така и на чужд капитал и това зависи от договореността;
• Фондове за финансиране на растежа – обикновено се създават от S компании и публични субекти и са предназначени главно за финансиране на растеж, който да е резултат от иновации;
• Банки – те предлагат различни банкови продукти за финансиране на растежа
  • Кредити с фиксиран лихвен процент – практиката показва, че тези кредити с течение на времето подобряват платежоспособността и ликвидността на бизнес организацията и създават условия на тази база за ползване от страна на бизнес организацията на други специфични банкови продукти;
  • Кредити с лихвен процент с горна граница (cap кредити) – обикновено това са дългосрочни споразумения чрез, които банката се задължава да не надхвърля определена горна граница на лихвения процент по кредита на бизнес организацията независимо от това как се движат пазарните лихвени проценти;
  • Инвестиционни кредити с референтен лихвен процент – лихвен процент на който не могат да влияят и двете страни в сделката, като такъв обикновено се използва лихвения процент (доходността), формиран на паричния пазар;
  • Инвестиционен кредит с динамичен фактор на платежоспособност – лихвения процент по кредита се напасва съобразно платежоспособността на бизнес организацията. Дава възможност да се стабилизират плащанията и дава възможност да се стабилизира растежа.
• Други – частни заеми от физически и юридически лица близки на бизнес организацията, публични програми за подпомагане на растежа на бизнеса, лизингови компании, тихи (скрити) участници, които са физически и/или юридически лица желаещи по една или друга причина да не се обявява публично тяхното дялово участие в организацията, ERP фондове – представляват фондове за насърчаване на растежа на бизнес организациите с различни видове ресурси, т.е. те могат да участват не само с дялово участие, кредити капитал, т.е. не само с финансови и други видове ресурси.

Структурно финансиране при придобивания и сливания

При последните няколко поколения, финансиранията при придобивания и сливания се развиха като самостоятелен бизнес от гледна точка на банките на институционалните инвеститори, на данъчните експерти, на правните консултанти, и така както продуктите навлизат на пазара и формират своя сегмент и своята нисша, така може да се говори и че последните десетилетия имаме пазар и международен пазар на компании. Сделките на този пазар се различават от покупко-продажбите на продукти и услуги и поради тази причина те изискват специфично финансиране. Предимно развито в англосаксонското пространство.

Сливане и придобиване – обединяване на отделни предприятия или бизнес организации в една стопанска единица, при което придобиващата компания поема контрола върху активите, дейността и паричните потоци на придобиваната компания.

Придобиването може да стане по два начина:

• Пряко придобиване (имуществено) – то се осъществява чрез покупка на активите на придобиваната компания;
• Закупуване или придобиване на дялове (акции) на придобиваната компания.

Основния принцип въз основа, на който се гради схемата на придобиване е новосъздадената компания да има по-висока пазарна стойност сравнение със стойността, която би се получила ако се сумират пазарните стойности на двете отделни компании. Придобиването е свързано с крупно финансиране и големи парични ресурси и в този процес участват различни видове инвеститори. Инвеститорите, които участват в това придобиване (сливане) могат да бъдат 2 типа:

• Стратегически инвеститори – компании, които имат предмет на дейност сходна или същата с предмета на дейност на придобиваната компания. Те преследват следните цели:
  • Увеличаване на пазарния дял;
  • Установяване на предмет на дейност в друга държава;
  • Ликвидиране на конкурент чрез неговото придобиване;
  • Извличане на синергия чрез придобиването, която обикновено се получава чрез икономии от мащаба.

Инициатор може да бъдат:

• Инициатор на придобиването на дадена компания може да бъде мениджмънта на придобиващата компания;
• Инициатор може да бъде някоя инвестиционна банка;
• Инициатори могат да се явяват външни консултанти (юридически, данъчни) на придобиващата компания;
• Финансови инвеститори – придобиват една компания с цел да извлекат печалба от последваща продажба, разликата е тази, че обикновено периода на задържане е от 3 до 5 години, тъй като финансовите инвеститори, очакват, целят и подпомагат развитието на придобитата компания през този период от време и нарастване на нейната пазарна стойност въз основа на това развитие, след което търсят друг финансов инвеститор, на който да я продадат или търсят стратегически инвеститор. Финансовите инвеститори за разлика от другите случаи на придобиване в повечето случаи работят изключително със собствен капитал. Те обикновено са независими, самостоятелни дялови компании обозначени като Private Equity. Те са компании, които търгуват извън борсово. Съдружници в тези компании могат да бъдат както индивидуални инвеститори така и институционални инвеститори. Ако те са насочени към придобиване на стартиращи компании тогава те се наричат рискови компании или венчърни компании. Обикновено имат секторна насоченост (индустриален сектор, търговия с хранителни стоки и т.н.). Продажбата на друг финансов инвеститор носи наименованието изход от инвестицията и освен тези две възможности (финансови инвеститори и стратегически инвеститори), изхода може да стане чрез излизане на придобитата компания на борсата – Going Public. Финансовите инвеститори освен с парични средства, активно участват и в мениджмънта на придобитата компания в това отношение участие в мениджмънта те имат две възможности – да приемат съществуващия мениджмънт на придобитата компания като му оказват методична и друга помощ (Management Buy-Out – MBO); втората възможност е да освободят съществуващия мениджмънт и да наемат външен мениджмънт (Management Buy-In – MBI). Възможност за придобиване финансовите инвеститори имат и чрез използването на банка или чужд капитал, но при условие, че лихвения процент по кредита да бъде по-нисък от очакваната рентабилност или възвръщаемост на капитала на новосъздадената компания.

Макар че сделките по придобиването имат изключително финансово-икономически характер, те имат и други два аспекта – правния аспект, тъй като е налице смяна са собствеността при придобиването, това означава, че всяка една сделка по придобиване безусловно трябва да участват юридически (правни) консултанти тъй като договорите за придобиване и договорите за финансиране на придобиването  трябва да бъдат изрядни и в съответствие със законодателството на съответната страна или страни; значение имат данъчните аспекти, от които може да отбележим 3 важни момента имащи влияние върху финансирането – амортизациите на придобиваната компания могат да бъдат приспадани от покупната цена (поевтинява се сделката). Разходите по финансиране на придобиването могат да се приспадат от данъчната основа за данък върху печалбата на придобиващата компания. Като следствие от това по принцип се оптимизират разходите по сделката по придобиване. Изплащането на главниците и доходността за инвеститорите като цяло и тук се основава и трябва да може да бъде осигурено от очакваните парични потоци на новосъздаданета (придобитата) компания. Придобиващата компания има ограничена отговорност до размера на своето участие в новосъздадената компания, т.е. тя не отговаря с цялото си имущество. Рисковете свързани с придобиването се разпределят между всички участници във финансирането.

Обща схема на придобиването и финансирането:

Имаме компания купувач и тази компания с част от собствения си капитал, създава нова компания. Тази нова компания сключва договор с инвеститори и набира капитала. Имаме още една целева компания, която е свързана с новата компания. Тази нова компания се занимава само с парите и дейностите по финансиране. Самата дейност се извършва от целевата компания.

Анализът Due Dilligence (DDG) основа за решенията за инвестиране в обекти и проекти, финансиране чрез структурни продукти

Понятие – идва от ангийски и означава изисквана добросъвестност, може да се характеризира като процедура по формирането на обективна представа за обекта на инвестирането включваща в себе си анализ на:

• Инвестиционните рискове;
• Независима оценка на обект на инвестиране;
• Всестранно изследване на дейността на компанията;
• Комплексна проверка на финансовото и състояние;
• Представа за пазарните и позиции и други.

Анализ DDG се провежда в случаите на придобиване на компании преди покупка на бизнес, подписване на договори за сътрудничество с дадена компания и други подобни. Терминът DDG има финансово правен характер. В икономическата теория има и други определения за анализа DDG, например той е система от мероприятия насочени към всестранна проврека на инвестиционната и търговска привлекателност на планираната сделка или на инвестиционния проект. Друго определение включва още и това, че DDG е насочен към проверка на законността на планираната сделка.

Същностна характеристика – терминът идва от банковата сфера, и първоначално се е възприемал и осъществявал като комплексна система за събиране и анализ на информация за потенциални и съществуващи клиенти и партньори, която да послужи на банките да защитят собствеността си от загуби. Постепенно DDG престава да бъде приоритет на банките и понастоящем се настоява от независими финансови аналитици, одитори, юристи и други като един всеобхватен анализ на дейностите на дадено предприятие. Всяка група от тези специалисти подготвя за поръчителите на анализа подробен отчет за състоянието на предприятието, което се интересува. Всяка група специалисти има свои специфични задачи:

• Финансови аналитици – оценяват стойностите на бизнеса определят пазарната ликвидационната и други стойности в зависимост от това от какво се интересува поръчителя на анализа. Задължително оценяват финансовото състояние на компанията и правят прогнозни варианти за промяна в стойността на бизнеса в бъдеще в зависимост от вероятностите за състоянието на икономиката за развитието на курса на акциите за препрофилиране на бизнеса и други подобни. Резултатът от тяхната дейност е отчет за оценка на стойността
• Одитори – правят финансова проверка идентифицират данъчните рискове и изгоди от едно или друго решение и други. Правят анализ на структурите на разходите и продажбите, оценка на системата за вътрешен контрол, дебиторска и кредиторска задлъжнялост на запасите на компанията, на кредитните договори и други подобни. Резултатът от тяхната дейност е отчет за финансовата експертиза, която е проведена.
• Юристи – те провеждат юридическа експертиза на създаването функционирането и дейността на компанията – оценката се извършва на база на юридически документи, нотариални актове, учредителни договори, протоколи и други. Проверява се законността на корпоративното управление, законността на извършените сделки, на имуществените и на неимуществените права на компанията и други. Резултат е отчет за юридическата експертиза.

Всичко това се осъществява чрез набиране и анализ на различни видове информация, вземане на решения за формата и начина, но най вече за целесъобразността от стъпване в контакт с интересуващия се партньор. При набирането на информация се обръща внимание и се използва всяка информация независимо от източника и. След което отделните специалисти изготвят обобщен анализ. Все пак могат да се посочат следните основни вътрешни източници на изследвания и анализ:

• Корпоративни документи – протоколи, договори и други;
• Финансови документи – активи, дългове, арендни плащания и други;
• Технически отчети – за екологични и други проблеми, които може да са свързани с големи разходи;
• Пазарни изследвания – отчети за продуктите на компанията;
• Основни нематериални активи – патенти, търговски марки, авторски права, лицензии и т.н.;
• Основни материални активи – недвижимо имущество и съответните документи за собственост;
• Договори за покупко-продажби, със служители, с мениджъри, спонсорски съглашения и т.н.;
• Застрахователни полици.

Отделно от тях мениджмънтът на компанията може да даде сведения за финансите и собствениците на компанията, за съдебните дела, които тя води и други. Има и външни източници на информация:

• За пазара и реализацията на продуктите на команията;
• Проверка за тежести;
• Проверка на кредиторите;
• Публикации за дейността на компанията в пресата;

Класическия DDG анализ се провежда в следната последователност

• Одиторски анализ;
• Финансов анализ;
• Юридически анализ.

Общата продължителност на тези анализи може да бъде от няколко седмици до една година в зависимост от размера и структурата на бизнеса. Разходите за DDG са значителни, но те се възрвръщат, тъй като той генерира изгоди за инвеститорите. Липсата на такъв анализ и вземането на решение за инвестиране без него, може да доведе до много по-големи от разходите за анализа, загуби. От тази гледна точка може да се каже, че основната цел на DDG е да сведе до минимум предприемаческите рискове. В това число икономически, правни, данъчни, политически, маркетингови и т.н. Някои от конкретните рискове, които могат да се обхванат от анализа са:

• Риск от снижение на стойността на придобитите акции;
• Риск от загуба на имущество или парични средства;
• Риск от привличане на данъчна отговорност;
• Риск от възникване на корпоративни конфликти;
• Риск от загуба на интелектуална собственост.

Анализът DDG се провежда от десетилетия в развитите страни, като у нас все още не е разпространен, за инвеститорите обаче става все по очевидна необходимостта от подобен анализ, като се има предвид интереса на чуждестранните инвеститори на български компании, които са свикнали да работят по този начин и да вземат решение за инвестиране след като са запознати с резултатите от него. Това се случва при покупка на цял или част от бизнес, сключването на договори за партньорство с местни компании и други. Също така се препоръчва на български инвеститори, които излизат на международния пазар да използват възможностите на DDG за придобиване на информация относно обекта на инвестиране. Основния принцип на DDG е опознай своя партньор, това е основополагащо при избора на бизнес и партньорски формати, всички останали субекти, банки, клиенти и прочие също искат да са сигурни в състоянието на избрания партньор за да участват във финансирането.

Една от трудностите, с които се сблъсква анализът DDG е нежеланието на потенциалния партньор да предостави информация, този факт сам по себе си говори за наличието на проблеми в дейността на партьора или статута му. Последните години се обръща внимание и на стреса, който се получава за работещите в анализираните компании. Нарушава се обичайният им ритъм на работа и анализираните компании често се опасяват, че ако не се сключи сделка информацията от анализа ще стане  публично достояние и може да попречи на сделки с други евентуални партньори. Това е причината да се обсъждат основни правила за провеждане на DDG, които да залягат в договор, наричан още писмо или съглашение за намерение. В такъв документ е редно да се описва времето необходимо за анализа, конфиденциалността на отделните документи и прочие.

Структурни финансови продукти

Понятие за структурно финансови продукти (структурни продукти с деривативни финансови компоненти) – с това понятие се обозначават финансови инструменти, които се състоят от един или повече базисни инструмента, стойността им включва една или повече стойности на базовите инструменти при задължителното участие на една деривативна компонента.

Всеки елемент на структурно финансовия инструмент трябва да е подбран така че да съответства на рисковия профил и на съотношението възвръщаемост риск на финансирания проект. В съвременните условия, съществуват достатъчно много отделни финансови инструменти, а от там съществуват безброй възможности за комбинирането на тези единични инструменти. В действителност се потвърждава една от основните характеристики на структурното финансиране, т.е. нямаме един или няколко универсални структурни продукти, а за всяко отделно финансиране може да се конструктира уникален, структурен финансов продукт. Това напрактика е същността на финансовия инжинеринг и това е основната компетенция, която трябва да притежава финансовия инжинер.

Конструкцията на един структурен финансов инструмент – формира се чрез комбинирането на няколко единични инструмента, принадлежащи към 2 различни групи. Групата на базисните инструменти към които спадат класическите финансови инструменти: акции, облигации, фючърси. Втората група са деривативните инструменти: опции, форуърди, суапи и т.н. Интересното е че между единичните елементи от двете групи трябва да съществуват връзки под формата на парични потоци, т.е. това означава, че стойността и дохода от деривативния инструмент да се формират от паричните потоци, които се генерират от базисните елементи. Едни от най-разпространените са:

• Бонус сертификати – финансови инструменти, които се характеризират от 2 параметъра:
  • Бариера (равнище на сигурност) – при движението на базисния инструмент надолу, цената на целия бонусен сертификат пада, но при достигането на бариерата по нататъшното падане на цената на базисния инструмент не намалява и при настъпване на падежа на структурния продукт се изплаща цената, достигната при равнището на бариерата.
  • Когато се движи нагоре, имаме горна граница и когато цената на целия структурен продукт надхвърли тази горна граница се получават бонуси.
• Удостоверения за участие – инструменти, които не се търгуват на фондовата борса и специфичното за тях е че самият базисен инструмент също не се търгува на фондовата борса. Обикновено се избира индекс, който да играе ролята на стойност на базисния инструмент.
• Сертификати с отстъпка (дисконт) – представляват финансов инструмент, който е комбинация от два вида договори: покупка на даден актив и продажба на същия актив в същото време. Тук могат да бъдат договорени покупка и продажба на няколко вида договори чрез сключването на няколко договора. Трябва да е конструиран така, че в крайна сметка вложения капитал да бъде по-нисък от номиналната стойност на покупно-продажните цени.
• Лостови сертификати (турбо сертификат) – задължително в структурния продукт трябва да има участието на кредит.
• Гаранционни сертификати – тези при които независимо какъв е структурния продукт, неговия емитент трябва да гарантира, че инвеститорът ще получи обратно най-малко целия вложен от него капитал.

Предимства на структурните финансови инструменти:

• Относително плоски конструкции;
• Облекчават сключването на сделки по финансиране на проект, бизнес и т.н. – облекчават ги, защото се сключва сделка само за един инструменти (един договор);
• Финансирането на структурните инструменти е свързано с относително по-ниски разходи;
• Тези инструменти, когато не са с голяма номинална или емисионна стойност те са достъпни и за дребни инвеститори;
• Прозрачност на инструментите – възможност на инвеститорите да получат пълната налична информация на емитентите за всеки инструмент, който е включен в структурния продукт.

Недостатъци и рискове на структурните финансови инструменти

• Емисионне риск – изразява се в това, че в значителна част се емитират предимно като сертификати (удостоверения) и за тях няма стандартните защити на ценните книжа, които са емитирани съобразно закона за публично предлагане на ценни книжа.
• Пазарен риск – състои се в това, че много от деривативните инструменти, залагат на това, че след време икономиката ще е в определено състояние и ще може да се извлече печалба. Т.е. има възможност за загуба на инвестирания в тях капитал.

Влогове и сметки на физически лица

1. Основни положения

1.1. Отношенията между банката и клиента във връзка с откриването  и воденето на влоговете и сметките в лева и чуждестранна валута се уреждат с договори. Обикновено банката издава спестовна книжка или друг документ, който дава право на разпореждане със сумите.

Неразделна част от договорите са общите условия за съответния вид влог.

Обикновено банките сключват следните видове договори с физически лица:

– договор за безсрочна спестовна смета;

– договор за срочен влог;

– договор за разплащателна сметка.

1.2. Титуляр по сметката

– Лицето,на чието име е открит влога е негов титуляр;

– Титуляр на влог може да бъде само едно лице;

– Всяко лице може да бъде титуляр на повече от един влог.

2. Откриване на влог

2.1. Всяко лице може да открие влог на свое име и/или в полза на трето лице, лично или чрез пълномощник, във всяка Банка;

2.2. Влог на малолетно лице се открива от законния му представител, а на непълнолетно лице, а на непълнолетно лице – от него със съгласието на родител или попечител, в случай, че има назначен такъв.

2.2.1. При откриване на влог на непълнолетно лице, родителят (попечителят) изразява съгласието си за сключване на договора. Това обикновено става, като в съответния документ за влог вписва собственоръчно текста „давам съгласие за сключване на договора“, имената си и се подписва.

2.3. При откриване на влог на трето лице, вносителят или негов пълномощник с изрично нотариално заверено пълномощно попълва заявление, в което посочва данните на лицето, в полза на което внася парите. Договорът за влог се сключва с вносителя, който става титуляр на влога.

2.3.1. Лицето, в полза на което се открива влогът, се посочва в документа за влог.

2.3.2. При първо явяване на третото лице, съответно негов законен представител, то може да приеме влога. Желанието да се разпореди с него изцяло или отчасти се счита за приемане на влога.

2.3.3. до приемане на влога от третото лице титулярът може да отмени уговорката в полза на третото лице. Желанието на титуляра, респективно неговите наследници, да се разпоредят с влога изцяло или частично се счита за отмяна на уговорката в полза на третото лице. Отмяната се посочва в заявление и се отразява в договора за влог.

2.3.4. Ако преди да приеме влога, третото лице почине, уговорката в негова полза отпада.

2.3.5. Предоставяне на влога за обезпечение от носителя се счита за изявление за отмяна на уговорката в полза на третото лице. Предоставяне на влога за обезпечение от третото лице се счита за приемане от негова страна.

2.4. При откриване на безсрочна спестовна сметка или срочен влог на името на пълнолетен титуляр, титулярът попълва и подписва декларация относно семейното си положение  и приложимия имуществен режим. Декларацията се прилага към документите за откриване на влога. Когато титуляра има сключен брак му се предоставя информация за разпореждане с влог от съпруг.

2.4.2. Банката извършва служебна проверка в Регистъра на имуществените отношения между съпрузите към Агенция по вписвания.

3. Предоставяне на платежни услуги и извършване на разпоредителни действия по влог.

3.1. По безсрочнит спестовни сметки и по разплащателни сметки Банките предоставят следните видове платежни услуги:

– внасяне на пари в брой;

– теглене на пари в брой;

– изпълнение на наличен паричен превод;

– получаване на наличен паричен превод;

– изпълнение на кредитен превод;

– получаване на кредитен превод;

– изпълнение на директен дебит;

– плащане чрез директен дебит.

3.2 По срочни влогове Банките обикновено предоставят следните видове платежни услуги:

– внасяне на пари – в брой или чрез превод от друга сметка, открита в банката;

– теглена на пари – в брой или чрез превод от друга сметка, открита в банката;

3.3. Предоставяне на платежни услуги се извършва въз основа на договор за откриване на влог/сметка, неразделна част от който са общите условия на банките за откриване и обслужване на сметка.

3.4. Разпореждане с влогове е:

– теглене на пари в наличност;

– нареждане на кредитен превод;

– плащане чрез директен дебит;

– предоставяне на влог за обезпечение;

– закриване на влог;

– прехвърляне на срочен влог на друго лице;

– прехвърляне на влог от или към доставчик на платежни услуги;

Промяна на вида на разплащателната сметка;

3.5. титулярът може да се разпорежда с влога си:

– лично срещу представяне на документ за влог и на документ за самоличност;

– чрез пълномощник с нотариално заверено пълномощно.

– чрез законния представител, когато е малолетен или със съгласието на родител, когато е непълнолетен.

3.6. За чуждестранни граждани:

– На пребиваващите в Република България чужденци се издават следните документи за самоличност: карта на бежанец; карта на чужденец получил убежище; карта на чужденец със хуманитарен статут; временна карта на чужденец; удостоверение за пътуване зад граница на чужденец получил убежище и др.

– Самоличността на гражданите на Европейски съюз, на държави страни по споразумението за европейско икономическо пространство и на конфедерация Швейцария, както и на членове на техните семейства при пребиваването им в Република България се установява с лична карта или паспорт;

– Самоличността на граждани, които не са граждани на Европейски съюз се установява с националния документ за задгранично пътуване.

– Лицата без гражданство и чужденците получили статут на бежанец или хуманитарен статут, удостоверяват самоличността си с български документ за самоличност.

3.7. Пълномощно за разпореждане със суми по влог

– Пълномощното трябва да бъде нотариално заверено от нотариус. В населените места, където няма нотариус кметът, заместник кметът и секретарят на общината и кметовете на населени места могат да заверяват подписи. Такива функции имат и други лица, изрично овластени с нормативен акт.

– Пълномощни, нотариално заверени в друга държава трябва да бъдат:

– преведени на български език и легализирани;

Издадени пълномощни в страни, които са се присъединили към конвенцията за премахване изискването за легализация начуждеестранни публични актове ( Хагска конвенция от 1961г.) трябва да носят апостил;

Пълномощни, издадени в страни, с които Република България има сключени договори за оказване на правна помощ се приемат без каквито и да е други заверки, ако са заверени и подпечатени от компетентните власти на съответната страна.

Разплащателни сметки

1. Общи положения

1.1. Видове разплащателни сметки

• Стандартна разплащателна сметка;
• Платежна сметка за основни операции;
• Разплащателна сметка с диференцирано олихвяване;
• Сметки на земеделски производители;
• Дарителски сметки;
• Сметки със специални дебитни карти.

1.2.1. Обикновенно банките изискват минимална сума за откриване на стандартна разплащателна сметка, когато откриването се извършва чрез внасяне на пари в наличност.

1.2.2. При сключване на договор между банките и фирми и организации за превод на работна заплата, стипендии, социални добавки и др. разплащателни сметки могат да се откриват с нулев остатък.

1.3. документи, издавани от банка при откриване на разплащателна сметка:

• договор за съответния вид разплащателна сметка;
• общи условия към договори за откриване и обслужване на разплащателни сметки на физически лица и за предоставяне на платежни услуги по тях.

1.4. За всяка разплащателна сметка се открива досие, в което се съхраняват всички документи, свързани с възникналите взаимоотношения между банката и титуляра през време на съществуването на сметката.

1.5. При внасяне и теглене на суми по разплащателна сметка, на вносителя/наредителя се дава екземпляр от документа за извършена операция (така наречената „Операционна бележка);

1.6. Прекратяване на договор за разплащателна сметка може да се извършва:

• по искане на титуляра;
• от банката.

С прекратяване на договора се закрива разплащателната сметка.

При прекратяване на договора от страна на банката:

• преустановява се предоставянето на платежни услуги, събирането на такси и комисионни  и олихвяването на остатъка по сметката;
• когато по сметката има договорен овърдрафт се спазват  и условията за прекратяване , предвидени в съответния договор;
• ако по сметката има заявени услуги за плащане чрез директен дебит, банката предава нарежданията за спиране на услугите на съответните организации;
• ако по сметката се превежда пенсия, банката уведомява съотвеща сумата на ното териториално поделение на НОИ, че сметката е закрита.
• досието на закритата разплащателна сметка се предава за архивиране и съхранение, съгласно правилата на съответната банка.

Видове разплащателни сметки

1. Стандартна разплащателна сметка.

1.1. Предназначение: Чрез предоставяне на платежни услуги, по стандартна разплащателна сметка може да постъпва доход от работна заплата, пенсия, стипендия, издръжка, социални добавки, хонорари, лихва от срочен влог, открит в банката и др..

Чрез РС могат да се извършват плащания на задължения за ползвани услуги, както и да се назначи автоматичен трансфер на суми по други сметки, открити в банката, в това число за погасяване на кредити.

Може също така, да се извършват операции с банкови карти, да се ползват услуги чрез електронните канали на съответната банка, да се ползват кредити овърдрафт и т.н.

1.2. Титуляр по разплащателна сметка може да бъде само пълнолетно лице. По изключение, разплащателна сметка във валута може да се открие и на непълнолетно лице, със съгласието на родител или поръчител, за получаване на пенсия или издръжка във валута.

1.3. Разплащателна сметка може да се открие:

• лично;
• от пълномощник с нотариално заверено пълномощно.

1.4. Валута: Разплащателни сметки обикновено се откриват в някои от следните валути: лева, евро, щатски долари, британски лири; швейцарски франкове, канадски долари, шведски крони, унгарски форинти, румънски леи, японски йени, руски рубли и турски лири.

1.5. Минимална сума за откриване. Обикновено се изисква при откриване на сметка чрез внасяне на пари в наличност.

2. Платежна сметка за основни операции.

2.1. Платежна сметка за основни операции представлява сметка, открита в лева, чрез която на титуляра, при специални ценови условия, се предоставят най-малко платежни услуги. По платежната сметка за основни операции може да постъпват доходи от работна заплата, пенсия, стипендия, издръжка, социални добавки, хонорари, лихва от срочен влог, открит в банката и др..

Може да се извършват плащания за задължения за ползвани услуги и да се назначава автоматичен трансфер на суми по други сметки, открити в банката, в това число за погасяване на кредити.

2.2. Титуляр – всяко местно или чуждестранно лице.

2.3. Банките отказват откриването на платежна сметка за основни операции, когато откриването на такава сметка би довело до нарушаване на установените в законодателството разпоредби относно предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и в други, предвидени в закона за платежните услуги и платежните системи основания.

2.4. В случай на отказ за откриване на Платежна сметка за основни операции, банката уведомява потребителя за отказа, както и за конкретното основание за отказа, веднага щом вземе решението, освен ако разкриването на тази информация би било в противоречие с целите на националната сигурност, обществения ред или законодателството относно предотвратяването използването на финансовата система за целите на изпирането на пари  и финансирането на тероризма. Увудомлението се извършва писмено и за него не се събира такса.

Един клиент може да бъде титуляр само на една платежна сметка за основни операции в банката.

2.5. Титулярите на Платежна сметка за основни операции могат да дават писменото си съгласие за плащане чрез директен дебит на свои и /или на трети лица задължения за данъци, такси и други вземания за електроенергия, телефон, топла и студена вода, отопление, застраховки, наеми и други услуги.

2.6. По сметката не се разрешава овърдрафт.

3. Разплащателна сметка с диференцирано олихвяване.

3.1. Предназначение – аналогично със стандартната разплащателна сметка.

3.2. Титуляри – пълнолетни лица.

3.3. разплащателната сметка може да се открие:

• лично;
• от пълномощник с нотариално заверено пълномощно.

3.4. Валута – лева и евро;

3.5. Минимална сума за откриване – изисква се при откриване на сметката чрез внасяне на пари в наличност.

3.6. Разплащателна сметка с диференцирано олихвяване може да се трансформира в стандартна разплащателна сметка в същата валута, за която се подписва анекс към договора.

3.7. Начислената лихва се капитализира в края на всеки месец или при закриване на метката.

4. Сметки на земеделски производители.

4.1. Предназначение – целева сметка за получаване на средства от европейски фондове. Чрез сметката могат да се извършват безналични плащания на задължения на титуляра и/или на трети лица, аналогично на стандартната разплащателна сметка.

4.2. Титуляри – пълнолетни лица, регистрирани като земеделски рпроизводители.

4.3. Сметка на земеделски производител може да се открие:

•  лично;
• от пълномощник с нотариално заверено пълномощно.

4.4. Валута – лева.

4.5. По сметката не се разрешава кредит овърдрафт.

МАЛКИ, СРЕДНИ И МИКРОПРЕДПРИЯТИЯ

понятие

1. Микропредприятия /МП/

МП са лица, осъществяващи стопанска дейност на законно основание, с минимум 6-месечна дейност, които имат средносписъчен състав на персонала за последния годишен отчетен период до 10 души или с персонал над 10 души и нетни приходи от продажби за последния годишен отчетен период до  600 хил. лева.

2. Малки и средни предприятия /МСП/

МСП са лица, регистрирани по българското законодателство и осъществяващи стопанска дейност на законно основание, за които е в сила или е налице изпълнението на критерия „Годишни приходи от продажби в размер на 3 млн. лв., включително”.

3. Лица, упражняващи свободни професии или занаятчийска дейност са лицата, регистрирани по силата на нормативни актове, във връзка с които осъществяват дейността си.
4. Не подлежат на кредитиране от Банки клиенти (МП, МСП или сводобдни професии и занаятичии), които са:

• Обявени или в производство за обявяване в несъстоятелност или ликвидация или поставени под запрещение.
• С неизяснен правен статут или установени нередности при вписването, които могат да възпрепятстват Банката да събере изцяло вземането си при условията на договора за кредит и Закона.
• С неприемлив риск за Банката, определен по реда навътрешните Правила на Банката.
• Включени в Забранителния списък на Банката с окончателна забрана за поемане на риск.
• С недобра обезпеченост на исканите кредити, в съответствие с разпоредбите на Правилата на Банката.
• С недоказано участие с произход от собствени средства, в размер от стойността на инвестицията – минимум 20%.
• В неизпълнение към Банката или с доказана текуща забава /просрочие/ на финансови задължения към банките и дъщерните им финансови институции в страната.

5. Банките не кредитират дейности, забранени от закона, както и такива, свързани с:

• Провеждане на хазартни игри или игри на щастието;
• Покупко-продажба на валута;
• Производство и търговия с радиоактивни, азбестови и др. вредни за околната среда вещества;
• Производство и търговия с оръжия за масово унищожаване;
• Проекти, които не отговарят на екологичните и др. стандарти;
• Придобиване на акции от капитала на Банка;
• Придобиване на акции/дялове на дружество от банковата група  на Банка.
• Други дейности по решение на Управителния съвет на съответната Банка.

Банките не кредитират микропредприятията и за дейности, свързани с:

• Инвестиции в ценни книжа, дялове и акции.
• Покупка на недвижими имоти с цел препродажба.

6. Кредити се предоставят на:
7. Клиенти с бизнес и финансова история;
8. Клиенти без бизнес и финансова история – само при доказани реалистичност и ефективност на сделката-предмет на кредита, при много добра достатъчност и ликвидност на предложените обезпечения или представяне на платежоспособен съдлъжник.

ВИДОВЕ КРЕДИТИ

Банките предоставя следните видове кредити:

1. Според предназначението:

а) кредити за оборотни средства;

б) инвестиционни кредити.

2. Според срока на издължаване:

а)  краткосрочни – със срок до 1 година;

б) дългосрочни  –  със срок над 1 година, но не повече от 15 години.

3. Според начина на усвояване и погасяване:

а) стандартни кредити;

б) кредитни линии;

в) овърдрафт.

г) лимит за бизнес кредитни карти.

4. Според вида на валутата :

а)  кредити в лева;

б)  кредити в чуждестранна валута.

1. Стандартен кредит е вид кредит, който се усвоява еднократно или на части /траншове/ в договорен за това срок, след което се погасява по договорен погасителен план или еднократно, със или без гратисен период за главницата.
2. Кредитна линия е вид кредит за оборотни средства, при който се договарят:

2.1.  Размера /лимита/ и крайния срок, в рамките на които кредитът се усвоява и погасява, като в рамките на определения за ползване срок погасената част от кредитната линия се счита предоставена за повторно усвояване;

2.2.   Продължаване чрез анекс на срока на кредитната линия (револвираща кредитна линия) като общият срок на ползване не може да бъде по-дълъг от 5 (Пет ) години от датата на сключване на първоначалния договор;

2.3. Срок за погасяване по погасителен план.

Общият срок, включително продълженията, и срокът за погасяване не може  да бъде по-дълъг от 10 (Десет) години;

Продължаването на срока чрез Анекс се допуска при изпълнение на всяко едно от следните условия:

• изпълнение от клиента на договорните задължения без системни и съществени нарушения;
• кредитната линия е намалена с 30% от първоначално договорения размер поне два пъти в последния 12-месечен период;
• невлошено финансовото състояние на клиента по смисъла на  вътрешните правила на Банката;
• изпълнение на изискванията за достатъчност на обезпеченията;
• непроменен или незавишаващ кредитния риск правен статут на клиента;
• представяне на удостоверение за актуално правно състояние или друг аналогичен документ за лицата, които не са вписани в търговския регистър;
• не са настъпили съществени за Банката неблагоприятни промени, извън посочените в предходните точки;
• изготвена актуална оценка на кредитния риск, съгласно разпоредбите на вътрешните правила на Банката;
• други условия по решение на компетентния орган, одобрил кредита.

Продължаване ползването на кредитната линия за всеки нов 12-месечен период се допуска, ако кредитополучателят е подал писмено искане, с приложени документи по Правилата на банката, не по-късно от 30 календарни дни, преди крайния падеж на всеки 12-месечен период. При неспазване на регламентирания срок за депозиране на искане за продължаване на срока в зависимост от забавата се заплаща такса върху размера на договорената с Анекса сума.  Анексът за продължаване на срока на кредитната линия се сключва в последния месец от действащия договорен срок и влиза в сила след изтичането му и изпълнение на определените от Банката условия .

След изтичане на срока за ползване на кредитната линия, както и при прекратяване на револвирането по решение на банката или по искане на клиента, кредитът се погасява съгласно договорен  погасителен план, без възможност за усвояване на погасената част, освен ако друго не е посочено в договора.

2.1. Кредитна линия за търговци с ПОС устройство Предоставя се на клиенти – търговци, които са със сключен или ще сключат договор с Банката за приемане на плащания с банкови карти чрез ПОС устройство. Размерът на кредита е до 30 000 лв., като за клиенти на Банката размерът е до 80% от общия размер на плащанията с банкови карти за предходен период /от 3 до 12 месеца/. За нови клиенти, вкл. и с инсталиран ПОС до 3 м., сключили или ще сключат договор за инсталиране на ПОС устройство, кредитът е в размер на 10 000 лв. Допуска се продължаване на срока на кредита, като на всеки нов 12 месечен период се извършва преглед на условията /посочени в т.2 Кредитна линия/ и едновременно се отчитат и реализираните чрез ПОС-а кредитните обороти, въз основа на които с Анекса се променят размера и/или лихвения процент по кредита за следващите 12 месеца.

Банката има право да превърне предоставения кредит заедно с лихвите в предсрочно изискуем при прекратяване на договора за приемане плащания с банкова карта чрез ПОС устройство.

3. Овърдрафтът е кредит, предоставян по разплащателна сметка за покриване на временен недостиг на средства при обслужване на текущите плащания, свързани с бизнес оборота на клиента.

По кредита се договарят:

3.1. Размера /лимита/ и крайния срок, в рамките на които кредитът се усвоява и погасява, като погасената част от кредита се счита предоставена за повторно усвояване;

3.2. Продължаване чрез анекс на срока на кредит-овърдрафта, като общият срок на ползване не може да бъде по-дълъг от 10 (Десет ) години от датата на сключване на първоначалния договор;

3.3. Срок за погасяване по погасителен план – до 5 (Пет години).

Общият срок, включително продълженията, и срокът за погасяване не може да бъде по-дълъг от 15 (Петнадесет) години.

Всяко постъпление по разплащателната сметка на клиента се отнася за погасяване на дължимите лихви и размера на ползвания кредит;

В случай, че не са осигурени средства за заплащане на дължимата лихва на месечна падежна дата, Банката я погасява за сметка на неусвоената част от кредита. Когато е усвоен целия размер на овърдрафта, дължимата лихва се оформя като просрочена.

Размерът на овърдрафта се определя в зависимост от средномесечните нетни приходи от продажби за последна счетоводна година и оценката на клиента като максималният размер не може да бъде по-голям от определен процент от нетните приходи от продажби за предходната календарна година или предходен едногодишен период.

Продължаване на срока на овърдрафта се допуска при изпълнение на всяко едно от условията, посочени за продължаване срока на кредитна линия в т.2.

Продължаване ползването на овърдрафта за всеки нов 12-месечен период се допуска, ако кредитополучателят е подал писмено искане, с приложени документи по Правилата на Банката, не по-късно от 30 календарни дни преди крайния падеж на всеки 12-месечен период, посочени по-горе в т. 2 Кредитна линия. При неспазване на регламентирания срок за депозиране на искане за продължаване на срока в зависимост от забавата се заплаща такса върху размера на договорената с Анекса сума.  Анексът за продължаване на срока на овърдрафта се сключва в последния месец от действащия договорен срок и влиза в сила след изтичането му.

За нови клиенти се допуска предоставяне на кредит-овърдрафт, при поемане на ангажимент за насочване на търговски обороти по сметки в Банката, в средномесечен размер, надвишаващ размера на кредита. В случай че клиентът не спазва поетия ангажимент в продължение на 3 месеца, Банката си запазва правото да преустанови усвояването на средствата от неусвоената част от одобрения овърдрафт, докато клиентът не издължи усвоените средства и не възстанови изпълнението на поетите ангажименти.

Банката има право да превърне овърдрафта в предсрочно изискуем и в случаите, когато по разплащателната сметка на клиента не са постъпвали средства за срок от три месеца и погасяването на дължимата лихва за този период е извършвано за сметка на неусвоения лимит.

4. Ипотечен кредит за МСП, с обезпечение ипотека на недвижим/и имот/и

Предоставя се за инвестиционни цели или оборотни средства, с изключение на кредит овърдрафт.

Срок за издължаване:

• Инвестиционни кредити – до 10 г.;
• Стандартни кредити за оборотни средства – до 5 г.;
• Кредитни линии – до 12 месеца, с възможност за продължаване на срока, при изпълнение на договорени условия;.

Обезпечения – напълно завършен/и и застрахован/и в полза на съответната Банка непроизводствен/и недвижим/и имоти, находящи се в жилищна сграда, вкл. самостоятелни едно или двуфамилни жилищни имоти, както и в административна, търговска или хотелска сграда, който при съществуващите пазарни условия за региона може да бъде реализиран в срок до 6 месеца на цена, близка до определената от Банката стойност и върху който е учредена първа по ред ипотека в полза на Банката. Предложеният/те имот/и следва да е изграден по монолитен способ или ЕПК и изцяло да обезпечава искания кредит. Собствеността на предложеното/те обезпечение/я следва да е напълно документално обоснована, предложеният/те имот/и трябва да е изцяло освободен от тежести и да не са установени публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение.

За клиенти с бизнес и финансова история и извършване на анализ на финансовото състояние, размерът на кредита се определя в процент от одобрената от Банката стойност на обезпечението (до 70% за жилищен имот и до 65% за нежилищен имот).

Кредитополучателят юридическото лице задължително издава в полза на Банката запис на заповед на предявяване без протест, за сумата, формирана от размера на кредита и 3-месечните лихви, който се авалира от съдружниците като физически лица.

5. Дългосрочен кредит за МСП, с обезпечение ипотека на недвижим/и имот/и.

Кредитът е предназначен за покупка/ строеж на бизнес площи и/ или за допълване на оборотни средства / кредитна линия/.

Общ срок на кредита до 15 г.:

•  инвестиционни кредити – до 15 г.;
• кредитна линия – до 15 г., в т.ч. възможност за ползване – до 7 г. и срок за погасяване – до 8 год. без намаляващи лимити, като на всеки 12 месеца се извършва преглед на финансовото състояние.

Продължаване ползването на кредитната линия за всеки нов 12-месечен период се допуска, ако кредитополучателят е подал писмено искане, с приложени документи по ПКМСП, не по-късно от 30 календарни дни преди изтичане на всеки 12 месечен период и е налице едновременно изпълнение на условията, посочени в т. 3 / изписани по-горе в текста на кредитната линия/.

След изтичането на първоначално договорения 7–годишен срок, кредитът се издължава по погасителен план за договорения срок до 8 години.

Банката има право едностранно да прекрати ползването на предоставения кредит в случаите на установяване промяна в правния статут, финансовото състояние и предоставеното обезпечение. При взето решение за непродължаване срока на кредитната линия кредитополучателят подписва нов договорен погасителен план за издължаване в рамките на 84 месеца (без възможност за последващо усвояване) с равни месечни вноски по главница.

6.  „Специализиран бизнес земеделски кредит” за малки и средни предприятия

6.1. Кредит за покупка на земеделска земя – предоставя се на лица, които отговарят на изложените в предходните въпроси условия, които желаят да инвестират в покупка на земеделска обработваема земя.

Инвестиционният кредит се предоставя в лева и евро като стандартен, в размер, при обезпечение само ипотека върху категоризуеми земеделски земи – за І-ва и ІІ-ра категория до 75% от приетата от Банката ликвидационна стойност на обработваеми земеделски земи; от ІІІ-та до VІ-та вкл. до 70% от приетата от Банката ликвидационна стойност на обработваеми земеделски земи; при обезпечение ипотека върху категоризуеми земеделски земи и/или други обезпечения, приемани от Банката – съгласно изискванията за достатъчност на обезпечението по общия ред. Размерът на кредита за микропредприятия е ограничен и до максималния размер, определен за тях. Кредитоискателят представя лицензирана оценка на земеделската земя. Максималният срок на кредита е до 10 /Десет/ години, в т.ч. гратисен период до 12 месеца, обезпечение – ипотека върху категоризуеми земеделски земи и/или други обезпечения, приемани от Банката; Усвояването на средствата от кредита се допуска след като кредитополучателят е осигурил собственото си участие за окончателно финализиране на сделката.

6.2. Кредит за оборотни средства – бизнес кредитна линия за земеделски стопани и производители за финансиране на сезонни разходи – предоставя се на земеделски стопани, регистрирани в ИСАК, подали заявление за получаване на средства от еврофондовете и открили разплащателна сметка в Банката. Чрез кредита авансово се ползват средствата от субсидията за покупка на семена, посадъчен материал, гориво, изкуствени торове и др. разходи, свързани с производството на растителна и/или животинска продукция. Кредитът се предоставя в лева, размерът е до 90% от сумата на субсидията, посочена в официален документ, издаден от Разплащателната агенция, срок до 12 месеца, обезпечение – особен залог върху вземане (средствата от субсидията. Изискват се документи, удостоверяващи собствеността върху площите и/ или за аренда върху земята. С постъпване на средствата от субсидията по сметката на кредитополучателя в банката,  кредитът се погасява изцяло. В случай, че субсидията не постъпи по разплащателната сметка, Банката си запазва правото да поиска в последния месец от договорения срок по кредита, учредяване на допълнително обезпечение.

6.3. Кредит за оборотни средства – бизнес кредитна линия за земеделски стопани и производители за авансово финансиране на сезонни разходи

Кредитната линия е предназначена само за земеделските стопани/ производители, които доказват, че са регистрирани производители на различни видове земеделска продукция, животновъди и/или производители на продукти от животински произход, и/или са получавали средства  (субсидии) за селскостопански дейности от ДФЗ, както и с минимум 2-годишна бизнес история. При подаването на искане за кредит кредитоискателят трябва да е открил разплащателна сметка в съответната Банка, която се посочва в заявлението за подпомагане, ако все още не е подадено или подава искане за промяна, в случай на посочена разплащателна сметка в друга банка.

Когато по Банковата сметка на кредитополучателя не постъпи субсидия или кредитоискателят не предостави удостоверение за заявени площи и/или глава добитък за подпомагане за текущата година, в последния месец от договорения срок по кредита се изисква допълнително обезпечение и се пристъпва към погасяване за срок до 36 месеца по погасителен план, договорен с одобряването на кредита. Изискват се документи, удостоверяващи собствеността върху площите и/ или за аренда върху земята. С постъпване на средствата от субсидията по сметката на кредитополучателя в банката,  кредитът се погасява изцяло. В случай, че субсидията не постъпи по разплащателната сметка, Банката си запазва правото да поиска в последния месец от договорения срок по кредита, учредяване на допълнително обезпечение.

7. Кредити и банкови гаранции по условията на Споразумение за гарантиране на портфейл от кредити между „Национален гаранционен фонд“ ЕАД (НГФ) и Банките

Кредити и банкови гаранции  по условията на Споразумението се предоставят на Малки и средни предприятия по смисъла на Закона за малките и средни предприятия (ЗМСП), които отговарят на действащите вътрешни правила за кредитиране на Банката.

Съгласно Споразумението, НГФ гарантира следните видове кредити:

• Инвестиционни кредити по одобрени проекти по Европейски програми;
• Инвестиционни кредити;
• Кредитна линия (револвираща) и
• Банкова гаранция/ Лимит за банкова гаранция.

Процентът на гаранционно покритие на кредита/банковата гаранция, вкл. лимит за банкови гаранции е до 50% от разрешения размер, но не повече от 1 000 000 лв. на кредитополучател и свързаните с него лица на ниво Споразумение.

Кредитите/банковите гаранции се предоставят при  облекчени  условия:

• Годишен лихвен процент до 6,5%;
• За достатъчност на обезпеченията  по инвестиционните кредити, като се дава приоритет на обезпечаване с активи, предмет на инвестицията и гаранцията от НГФ ;
• предоставят се консултации на клиенти, проявяващи интерес към Гаранционната схема.

8. Програма за рефинансиране на кредити на малки и средни предприятия

„Програмата за рефинансиране на кредити на клиенти МСП” предоставя възможност  на кредитополучателите, които имат действащ бизнес, ползват кредити, най-малко от 2 г. и не са допускали класифицирането им в група, различна от „Редовни” в последните 12 месеца.

Опции за договаряне на по-ниски лихвени условия при ползване на обвързани продажби на продукти на Банката и на дъщерните дружества, преминаване на пълно банково обслужване, дообезпечаване на кредита по Споразумения на Банката с външни институции за гарантиране вземанията или с друго допълнително обезпечение, сключване договор за превод на работни заплати на персонала и др.

Целева група – лица, регистрирани по българското законодателство и осъществяващи стопанска дейност на законно основание, с нетни приходи от продажби до 3 млн. лв.

Вид на кредита

• инвестиционен;
• за оборотни средства, вкл. кредитна линия/ кредит овърдрафт;
• Валута – лева, евро и щ.долари;
• Размер – остатъчният дълг плюс размера на таксата за предсрочно погасяване, както и възможност за дофинансиране, при доказана необходимост от допълнителни средства и платежоспособност. Допуска се да бъдат включени и потребителски кредити на собствениците, в качеството им на физически лица;
• Срок на кредита, независимо от остатъчния срок по действащата експозиция за рефинансиране:
• до 10 години – за инвестиционни цели;
• до 5 години – за оборотни средства;
• Обезпечения – всички приемани от Банката, в съответствие с действащите правила.

9. Лимит за бизнес кредитни карти

Банката одобрява кредитен лимит (кредит), който се усвоява чрез издадени към него бизнес кредитни карти MasterCard Business Credit и Visa Business Credit, чрез които се извършват всички стандартни за кредитна карта операции – плащания на ПОС при търговец,  покупки в интернет, теглене на суми в брой от АТМ и ПОС на гише, резервация на самолетни билети и хотелски стаи, rent-а car услуги и др. Отношенията, свързани с усвояването, ползването и погасяването на лимита се уреждат само между Банката и клиента по силата на сключен между тях договор за кредитен лимит за издаване на бизнес кредитни карти, без участието на картодържателите, като клиентът носи изцяло отговорност за обслужване и погасяване на лимита. След одобрението на кредитния лимит, на всеки клиент може да се издава посочен от него брой кредитни карти. Картодържатели могат да бъдат физически лица – представляващи клиента или негови служители, посочени от представляващите клиента, като всяка кредитна карта се издава въз основа на индивидуален договор, сключен между Банката, клиента и картодържателя.

Кредитните карти се издават  по избор на клиента в едно от следните нива – Премиум/ Макс/ Стандарт.

Валута – лева или евро;

Размер – минимален размер на лимита – 500 лева, максимален – до 200 000 лв., но не повече от 5% от годишните нетни приходи на клиента, като лимита за бизнес кредитни карти заедно с другото оборотно финансиране на клиента не може да надвишава 40% от нетните приходи за последната финансова година.

Падежна дата – 5-то число на месеца;

Гратисен период – 10 дни;

Сума за револвиране – 100% от кредитния лимит, усвоен към падежна дата;

Непогасените в рамките на гратисния период суми от извършените към падежна дата транзакции, започват да се олихвяват с 22% годишен лихвен процент; в допълнение, при всяко допуснато просрочие, се начислява неустойка в размер, уговорен в договора за кредитен лимит;

Обезпечения – Парични средства, прехвърлени  в собственост на Банката по реда на ЗДФО;  ипотека; залог на ДМА; поръчителство/запис на заповед.

Срок на лимита – до 12 месеца, с възможност за продължаване неограничен брой пъти с още 12 месеца, в случай че към датата на продължаването няма дължими такси или просрочени суми, възникнали във връзка с договора за лимит или сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта, и след сключване на допълнително споразумение между страните.

Срок на валидност на картата – 3 г.

10. Продукт „Необезпечено финансиране за нестандартни МСП“

Банките предоставят необезпечено финансиране на малки и средни предприятия с нетни приходи от продажби над 600 000 лв. и  при изпълнение на определени финансови условия. Допуска се финансиране и на клиенти, които не отговарят на условията, но в случай, че осигурят съдлъжник /поръчител, който изпълнява финансовите и допълнителни условия.

Финансирането е оборотно под формата на кредитна линия/овърдрафт или лимит за издаване на единични или множество банкови гаранции за участие в търг, за връщане на аванс, за добро изпълнение, за изпълнение на парично задължение и за гаранционно обслужване и/или за откриване на акредитиви.

• Валута – лева и евро
• Размер:
• Минимален – 20 000 лв./ EUR 10 000
• Максимален -до 150 000 лв./EUR 75 000 в зависимост от изпълнението на условията.

В случаите, в които се стъпва на платежоспособността на съдлъжника/поръчителя, изпълнението на всички условия са задължителни за него.

Срок – 12 месеца, с възможност за продължаване до 5 (Пет) години за кредитна линия и до 10 (Десет) години за кредит-овърдрафт, считано от датата на сключване на първоначалния договор.

Лимитът за банкови гаранции и акредитиви е със срок 12 месеца и в рамките на този срок могат да бъдат издавани банкови гаранции/акредитиви със срок на валидност, ненадвишаващ срока на лимита от 12 месеца.

Изисква се поръчителство/съдлъжничество на собствениците на кредитополучателите и особен залог на вземания по банкови сметки на кредитополучателя/съдлъжника/поръчителя.

Продължаването на срока на финансирането/лимита за следващ 12-месечен период, се допуска след извършване на анализ на задължените лица, при спазване на изискванията при първоначалното одобрение и след депозирано искане за продължаване на срока, не по-късно от 90 календарни дни, преди изтичане срока на кредита, посочен в договора или евентуалните анекси към него.

В случай, че не е одобрено и договорено продължаване на срока на финансирането (при кредитна линия и кредит-овърдрафт), същото  се погасява на две равни месечни погасителни вноски в последните два месеца от срока на кредита, с възможност за последващо усвояване и погасяване в рамките на намаления размер /лимит/.

При банкови гаранции  вземането става незабавно изискуемо, при предявяване на банковата гаранция за плащане от страна на Банката.

Финансовите показатели, на които следва да отговарят кредитополучателят и съдлъжникът/поръчителят се изчисляват на база официални годишни отчети и текущи към последно тримесечие.

11. Кредитна линия за авансово финансиране на схеми и мерки за Директни плащания

Кредитната линия е предназначена за  Регистрирани земеделски стопани,  които са подали Заявление за подпомагане и/или са получавали субсидии по схеми и мерки за Директни плащания за програмен период 2014-2020 и са открили разплащателна сметка в Банката. Финансират се фирми или физически лица, регистрирани по българското законодателство, осъществяващи стопанска дейност на законно основание, с изключение на не-финансови бюджетни предприятия (общини и търговски предприятия, осъществяващи дейност и функции, делегирани от държавата.)

Прцентът на финансиране е в зависимост от бизнес опита и финансовото състояние на кредитополучателя, като максималния процент на предоставено финанасиране е:

до 95% от очакваните субсидии по: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за млади земеделски стопани и Зелени директни плащания и до 90% от всички останали очаквани субсидии по другите схеми за Директни плащания, съгласно издадено Удостоверение от ДФ „Земеделие“ за определяне размера на одобрената субсидия за съответната година;

до 100 % от получените субсидии за предходна година по: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за млади земеделски стопани и Зелени директни плащания и до 95% от всички останали субсидии по другите схеми за Директни плащания за предходната година.

След представяне на Удостоверение за заявени площи и/или  глава добитък, както и друг документ, удостоверяващ предстоящо получаване на субсидия за настоящата година, финансирането може да бъде увеличено  (когато очакваните субсидии са с по-висок размер от получените за предходната година) до 100% от очакваните субсидиите по схемите СЕПП, Млади земеделски стопани и Зелени директни плащания и до 95% от всички останали очаквани субсидии по схемите за Директни плащания. Кредитополучателят се задължава да представи в Банката Удостоверение за заявени площи и/или  глава добитък, както и друг документ, удостоверяващ предстоящо получаване на субсидия, в което е посочен номер на разплащателната сметка, открита в Банка ДСК не по-късно от 10 работни дни след стартиране издаването им от съответните служби на ДФ „Земеделие”. 

Кредитната линия се погасява с получените по сметка на клиента в Банката субсидии, без това да се счита за предсрочно погасяване. Ако субсидиите не бъдат получени по сметката на клиента в Банката до 30 юни на съответната календарна година или клиентът не подаде ново Заявление за подпомагане по схемите и мерките за Директни плащания за съответната земеделска кампания до 30 юни или не предостави удостоверение за заявени площи и/или глави добитък, когато субсидията е за площи и/ или друг документ, удостоверяващ предстоящо получаване на такава през настоящата година,  кредитополучателят се задължава да погаси дълга до изтичане на договорения срок или в срок от 30 календарни дни преди да изтече договорения срок да предложи допълнително обезпечение, приемливо за Банката и осигуряващо достатъчно покритие, В този случай остатъкът по кредита се предоговаря за период от 12 месецаи се договаря погасителен план.

Срокът на кредита е до 18 месеца  от подписване на договора за кредит с опция за продължаване на срока за всяка следваща година, като при по-ранното погасяване на кредита със субсидията не се допуска последващо усвояване на средства от погасената сума до изтичане на договорения срок, освен при продължаването му. Всяка година се прави годишен преглед на финансовото състояние на клиента, в зависимост от което срокът на договора може да бъде продължен.

12. Кредитен лимит (кредит) за покупка на земеделска земя и инвестиционен кредит за покупка на земеделска техник

Кредитът е предназначен за фирми или физически лица, регистрирани по българското законодателство, осъществяващи стопанска дейност на законно основание. Целта е финансиране на инвестиционни нужди – покупка на земеделска земя или земеделска техника.

Валута – лева и евро

Размер:

• Минимален – BGN 5000/ EUR 2500
• Максимален – до BGN 2 000 000/ EUR 1 000 000.

12.1.Кредитен лимит (кредит) за покупка на земеделска земя:

Максималният размер на кредита не може да надвишава 90 % от покупната стойност на земята съгласно нотариалния акт за покупко-продажба и 80% от приетата от Банката пазарна стойност на земеделската земя, обект на финансиране. В случай че кредитът е обезпечен с други недвижими имоти – максималния размер е до ликвидационната стойност на имота, която следва да покрива на 100 % дълга заедно с едногодишните надбавки (лихви такси и др.);

Максималният срок на кредита е до 15 години и срок на ползване (усвояване) – до 12 месеца

Усвояването може да е еднократно или на части и  се допуска след като кредитополучателят е учредил приетите обезпечения и е осигурил и депозирал по сметка в банката процентно собственото си участие по всяка сделка или е представил документ за авансово плащане, до размера на собственото участие.

Погасяването е съгласно договорен погасителен план.

Обезпечения: Ипотека на земеделска земя, обект на финансиране (I-ва – V-та категория).

Изисква се минимално покритие на кредита – 125% с приетата от Банката пазарна стойност на обезпеченията.

12.2. Инвестиционен кредит за покупка на земеделска техника

Максималният размер на кредита е до 100% от покупната стойност без ДДС, в случаите когато финансирането е за проект по Европейски програми и до 80% от покупната стойност без ДДС при всички други случаи на покупка на техника. Собственото участие е минимум 20 % (при покупка на земеделска техника, когато финансирането е на проект по Европейски програми, ДДС по сделката се приема за собствено участие на клиента). 

Максималният срок на кредита е до 5 години с максимален гратисен период по главница -до 6 месеца.

Усвояването може да е еднократно или на части и  се допуска след като кредитополучателят е учредил приетите обезпечения и е осигурил и депозирал по сметка в банката процентно собственото си участие по всяка сделка или е представил документ за авансово плащане, до размера на собственото участие.

Погасяването е съгласно договорен погасителен план.

Обезпечения: особен залог върху машини и съоръжения (задължинтелно е учредяване на залог върху обект на финансиране);

13. Кредити и банкови гаранции по условията на Споразумение за издаване на гаранции по кредити за допълване на обезпечението на Предприятия, одобрени за подпомагане по Програмата за развитие на селските райони на Република България (2014 – 2020 г.).

Кредити и банкови гаранции  по условията на Споразумението се предоставят на Малки и средни предприятия по смисъла на Закона за малките и средни предприятия (ЗМСП), които отговарят на действащите вътрешни правила за кредитиране на Банката.

Съгласно Споразумението, НГФ гарантира следните видове кредити:

• инвестиции, свързани с реализиране на одобрени за подпомагане проекти по Програмата за развитие на селските райони на Република България (2014 – 2020 г.), и както и за свързани с реализацията на проектите разходи.
• финансиране на инвестиционни или оборотни нужди на предприятия от сектор „Животновъдство“ и сектор „Растениевъдство“.

Финансирането може да бъде под формата на инвестиционни кредити; оборотни кредити и банкови гаранции.

14. Продукт „Стандартизиран необезпечен оборотен кредит (овърдрафт, кредитна линия)“

Банките предоставят необезпечено оборотно финансиране под формата на овърдрафт или кредитна линия на малки и средни предприятия с нетни приходи от продажби над 600 000 лв. и при изпълнение на определени финансови условия.

Валута – лева и евро

Размер:

• Минимален – 20 000 лв./ EUR 10 000
• Максимален -до 100 000 лв./EUR 50 000 в зависимост от изпълнението на условията.
• Срок – 12 месеца

Продължаването на срока на финансирането за следващ 12-месечен период, се допуска след извършване на анализ на задължените лица, при спазване на изискванията на първоначалното одобрение и след депозирано искане за продължаване на срока, не по-късно от 30 календарни дни, преди изтичане срока на кредита, посочен в договора или евентуалните анекси към него.

В случай, че не е одобрено и договорено продължаване на срока на финансирането (при кредитна линия и овърдрафт), същото  се погасява на дванадесет равни месечни погасителни вноски след края на срока на ползване.

Изисква се присъединяване като съдлъжници по кредита на собствениците на кредитополучателите (при търговски дружества), издаване на Запис на Заповед от физическото лице – собственик (пре Еднолични търговци) и особен залог на вземания по банкови сметки на кредитополучателя/съдлъжника/.

Финансовите показатели, на които следва да отговарят кредитополучателят и съдлъжникът се изчисляват на база официални годишни отчети и текущи към последно тримесечие.

15. „Инвестиционен кредит за покупка на земеделска земя“ – Стандартен продукт

Кредитът е предназначен за микро, малки и средни предприятия – търговски дружества, еднолични търговци или физически лица (земеделски производители), регистрирани по българското законодателство, осъществяващи стопанска дейност на законно основание.

Цел на кредита –  покупка на земеделска земя, като допустими за финансиране са всички категории земеделска земя;

Размер:

Минимален – Няма ограничение;

Максимален – до BGN 500 000/EUR 250 000; (Максималният размер на кредита не може да надвишава 90 % от покупната стойност на земята съгласно нотариалния акт за покупко-продажба и 80% от приетата от Банката пазарна стойност на земеделската земя, обект на финансиране.

Максималният срок на кредита е до 10 години и срок на ползване (усвояване) – до 6 месеца

Обезпечения: Ипотека на земеделска земя, обект на финансиране (I-ва – V-та категория).Гаранция по гаранционна схема; Солидарен длъжник –  собствениците на кредитополучателите (при търговски дружества); Запис на Заповед от физическото лице – собственик (при Еднолични търговци); Залог върху вземанията по всички сметки на кредитополучателя в Банката.

16. Банкови гаранции

Банковата гаранция се издава въз основа на писмен договор между Банката  като издател (гарант) и клиента като наредител. Наредителят по банкова гаранция трябва да отговаря на условията за предоставяне кредити на малки, средни и микропредприятия.

Банките издават следните видове гаранции:

1. митнически гаранции, с изключение на гаранции за режим “транзит”;
2. гаранции за участие в търг;
3. гаранции за връщане на аванс;
4. гаранции за добро изпълнение;
5. гаранции за изпълнение на парично задължение;

гаранции за връщане на кредит.

Ред за олихвяване на кредитите

1. Що е променлив лихвен индекс?

Лихвата като абсолютна величина е един от най-рекламираните и изтъкваните предимства от самите банки. Но когато тя е обявена като променлива величина, то това, което трябва повече да ви интересува е кога и при какви условия тази величина ще се промени. Тук ще ви дадем някои пояснения:

Съгласно Закона за потребителския кредит лихвата по договора за кредит се формира като сбор от Референтен Лихвен Процент (РЛП), представляващ променливата част и фиксирана надбавка. Този РЛП може да бъде:

•  пазарен индекс – СОФИБОР, EURIBOR, ОЛП;
• комбинация от индикатори на БНБ/НСИ;
• комбинация от пазарен индекс и индикатори.

Пазарните индекси са най-често използваната към момента база. Те отразяват равнището на лихвения процент на междубанковия паричен пазар. Техните стойности са публично достъпни и лесно проследими от клиента. Най-често се използват 3-месечни или 6-месечни индекси Sofibor/Euribor, като обикновено банката актуализира вашия лихвен процент на всеки 3 или 6 месеца. В действителност стойностите на тези индекси в момента са на исторически най-ниските си нива,  клонящи към 0%. Очакваното движение в стойностите им е по-скоро в посока увеличение, но е трудно да се прогнозира това във времето.

2. Що е SOFIBOR (Sofia Inter-bank offered rate)?

SOFIBOR е фиксинг на котировките на необезпечени депозити в български левове, предлагани на междубанковия пазар. Първите стойности на SOFIBOR бяха успешно изчислени и обявени от Българската народна банка. SOFIBOR показва данни за лихвите на междубанковия левов пазар за пет срочности – овърнайт депозити, депозити със срок до седмица, един месец, два месеца и три месеца. Самите изчисления се правят към 11 часа българско време от БНБ, която осреднява данните и определя индекса съгласно определени правила и процедури. За целта всяка от участващите във формирането на индекса банки показва цената, на която тя предлага депозити на останалите финансови институции. Участващите банки подават и съответни котировки за цени купува, които се осредняват аналогично на фиксинга. Получената стойност се нарича индекс SOFIBID (Sofia Interbank Bid Rate).

3. Що е EURIBOR (съкратено на английски: Euro Interbank Offered Rate)?

EURIBOR е средното лихвено равнище, при което банките в еврозоната си разменят срочни депозити в евро. Изчислява се от Европейската банкова федерация в Брюксел, Белгия, която представлява интересите на 3000 кредитни институции в страните-членки на Евросъюза, а също и на Исландия, Норвегия и Швейцария. Обявява се ежедневно в 11.00 часа централноевропейско време и показва базовата лихва на междубанковия паричен пазар в Eврозоната за депозити в евро за 1, 3, 6 и 12 месеца. Въведен е 1999 г. с въвеждането на единната валута в Евросъюза.

4. По стандартни кредити, кредитни линии и овърдрафти:

Банките начисляват лихви по предоставените кредити при 360 лихводни за година и 30 лихводни за всеки месец. Лихвите се начисляват ежедневно и събират, съгласно постигнатата с клиента договореност.

Лихвата по кредити, в лева или валута, необезпечени с парични средства: се формира като  сбор от едномесечния  СОФИБОР/тримесечния EURIBOR плюс надбавка по договаряне, в зависимост от вида на клиента.

Промяната на едномесечния СОФИБОР/тримесечния EURIBOR се отразява на договорената лихва по кредити на МСП, като крайният размер на годишната лихва не може да бъде по-нисък от сбора на 1М СОФИБОР/ 3М EURIBOR към датата на сключване на договора и надбавката.

Лихвата по кредити в лева, обезпечени с парични  средства и/или ДЦК се формира както следва:

1. по кредити, обезпечени с парични средства, прехвърлени в собственост на Банката по ЗДФО – лихвеният процент по паричното обезпечение и надбавка съгласно Лихвения бюлетин на БАНКАТА.
2. по кредити, обезпечени изцяло с парични средства в други банки и/или ДЦК на клиента, водени по регистъра на Банката – лихвеният процент по паричното обезпечение плюс надбавка съгласно Лихвения бюлетин на БАНКАТА .

Банката има право да променя едностранно прилагания от нея лихвен процент по кредити, предоставяни при условията и по реда на специални програми и проекти за финансиране на малки и средни предприятия и в случаите на промяна на договореностите между нея и институциите, управляващи специалните програми и проекти.

Лихвата по кредитите е проста, декурзивна и се изчислява по стълбовия метод, т.е. начислява се върху остатъка по кредита  като се отчита промяната  в лихвения процент.

Лихва   =     Размер на кредита (остатъка)  х  лихвения %  х  лихводни/ 360

Лихводните се изчисляват от вальор до вальор, като се включва само първият вальор.

При стандартен кредит с клиента може да се договаря гратисен период за главница.

При неплащане на главницата при условията на договора и погасителния план БАНКАТА събира върху просрочената част лихва, включваща договорената лихва и наказателна надбавка.

При неплащане на дължимата лихва при условията на договора БАНКАТА събира върху редовната главница лихва, включваща договорената лихва и наказателна надбавка. БАНКАТА има право да прилага тази санкция и при друго неизпълнение на договорените условия, до отстраняване на нарушението.

При неплащане на дължимите такси след разрешаване на кредита, съгласно Тарифата  за лихви, такси и комисиони, при погашения по кредита БАНКАТА се удовлетворява в следния ред – дължими такси към момента, начислената към датата на плащането лихва и остатъкът се отнася за погасяване на главница.

Клиентът има право да погасява предсрочно изцяло или частично предоставения кредит. В тези случаи той дължи съответната такса съгласно договора.

Предсрочните погашения по главницата се отнасят към най-близките по падеж вноски по договорения погасителен план, когато не се извършват със средства, постъпили от продажба на обезпечение. Ако предсрочно погашение се извършва с постъпления от продажба на обезпечение, погашението се отнася към последните по падеж вноски по договорения погасителен план.

Ако кредитополучателят заплаща преференциална лихва по кредита,  в случай на установяване на неизпълнение на някое от условията, при които е предоставена преференциалната лихва, кредитополучателят губи право на предоставената преференция по кредита. Кредиторът уведомява писмено кредитополучателя за отпадане на преференцията, определя нов размер на месечната погасителна вноска и предоставя актуализиран погасителен план на кредитополучателя. Новата дължима месечна вноска е от първата следваща падежна дата след преустановяване ползването на преференциалната лихва.

Погасяването на кредитите се извършва по поредност и начин, съгласно чл. 76 от Закона за задълженията и договорите – разноски, лихва, главница, освен ако в договора за кредит/анекс не е уговорена друга поредност.

5. По лимит за бизнес кредитни карти:

По договора за лимит за издаване на бизнес кредитни карти се определя месечна падежна дата, от която започва да тече гратисен период. Гратисният период е времето, в което клиентът трябва да револвира лимита (кредита) си с определена в договора за кредит сума за револвиране.

В случай, че в рамките на гратисния период клиентът погаси цялата усвоена към падежна дата сума, лихва върху  усвоената сума за предходния отчетен период не се начислява.

Ако в рамките на гратисния период клиентът не револвира кредита си или револвира със сума по-малка от минималната сума за револвиране, по кредита се начислява автоматично неустойка, посочена в договора. Невнесената част започва да се олихвява с лихва, посочена в договора като лихва при непогасяване на дължимите суми в рамките на гратисния период, изчислена при 360 лихводни за година.

Клиентът има възможност да погаси и усвои отново (револвира) частично или изцяло усвоената част от лимита по всяко време. При постъпване на суми, усвоената част от кредитния лимит се погасява в следната последователност: такси, лихви, и суми от транзакции. Сумите от транзакции се погасяват по нива карти, в извършени с карти „Премиум“, извършени с карти „Макс“, извършени с карти „Стандарт“. Във всяко от нивата карти първо се погасяват транзакциите, извършени на АТМ, след това – на ПОС.

Клиентът може да увеличи наличността, достъпна чрез бизнес кредитната карта чрез собствени средства. За целта е необходимо първо да погаси цялата усвоена част от лимита. 

Обезпечения и застраховки. Необходими документи за изготвяне на кредитно проучване

І. Обезпечения и застраховки

1. Обезпечение.

Обезпечаването на кредитите на малки, средни и микропредприятия и реда за оценявяне, учредяване, застраховане и управление на обезпеченията по тях се извършва съгласно Правилата за оценка на съответната банка.

Обикновено обезпеченията биват:

• Ипотека върху недвижим имот (земя, сграда, земя и сграда).
• Гаранция по гаранционна схема;
• Солидарен длъжник;
• Запис на Заповед от физическото лице;
• Залог върху вземанията по сметки на кредитополучателя;
• Залог на парични средства собственост на кредитополучателя;
• Залог на ценни книжа собственост на кредитополучателя (акции, облигации).

2. Застраховки

Обикновено при сключването на договор за кредит се сключмват два основни вида застраховки:

2.1. Имуществени застраховки, т.е. застрахова се имуществото, което служи за обезпечения на Банката (сграда, моторно превозно средство, машини и съоражения);

2.2. Застраховка живот, т.е. лична застраховка на физическото лице кредитополучател.

ІІ. Необходими документи за изготвяне на кредитно проучване

При проявен интерес от клиента за ползване на кредит, клиентът попълва искане за кредит с приложения по образец и представя следните документи, необходими при кандидатстване за кредит и при разрешаване на кредит:

1. Регистрация по БУЛСТАТ – само за клиенти, които не се вписват в Търговския регистър, но подлежат на регистрация по Закона за регистър БУЛСТАТ.
2. Регистрация в други специални регистри, свързани с дейността на клиента – за дейности, които подлежат на регистрационен режим.
3. Разрешение (лиценз) за осъществяване на дейността (за дейности под лицензионен режим).
4. Искане за кредит с приложени декларации за свързани лица и гражданско и имуществено състояние – по образец на банката.
5. Документи за удостоверяване на финансовото състояние – Баланс, ОПР (заверени от експерт счетоводител, ако се изискват по закон) и отчети за паричния поток за предходни 2 години за клиенти МСП и за предходна година – за клиенти микропредприятията, и за последен текущ отчетен период, доклади от експерт счетоводители, последна годишна данъчна декларация, извлечение от банкови сметки и др.

5.1. Разшифровка с дати на възникване и срок на погасяване на основните балансови позиции (дългосрочни вземания, вземания от клиенти и доставчици, други вземания, дългосрочни задължения, задължения към доставчици и клиенти, други задължения, краткосрочни и дългосрочни задължения към финансови институции).

5.2. Документи за бизнес и финансовото състояние на лицата, носители на общ риск с кредитоискателя.

5.2.1. Бизнес план (по образец на Банката) и прогнозни парични потоци (само по инвестиционни кредити), договори за доставка и реализация и др. (не се изисква за микропредприятия).

5.2.2. Основни договори с контрагенти, касаещи сделката.

5.2.3. Документи доказващи стойността на инвестицията и извършените разходи и право на строеж;

5.2.4. Предварителен план за разплащане на проекта при инвестиционни кредити;

6. Документи за удостоверяване собствеността на предложените обезпечения.
7. Удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК за наличие/липса на публични задължения на кредитоискателя и съдлъжника, и на собственика на обезпечението.
8. Когато собственик на обезпечението е физическо лице, за него се представят:

8.1. Удостоверение за семейно положение и членове на семейството;

8.2. Удостоверение за сключен граждански брак – в случай, че е сключвал такъв, независимо дали бракът е прекратен;

8.3. Удостоверение за избран режим на имуществените отношения, издадено от Централния електронен регистър на имуществените отношения на съпрузите към Агенция по вписванията – изисква се във всички случаи, освен ако собственикът на обезпечението не е сключвал брак или ако е бракът е прекратен преди 01.10.2009г..

8.4. Други документи, необходими за установяване правото на собственост върху предоставеното обезпечение (брачен договор, съдебено решение за прекратяване на брака и др.).

9. Удостоверения за наличие или липса на тежести върху приетите за обезпечение недвижими имоти/Удостоверение от ЦРОЗ за извършени вписвания по партидата на залогодателя (когато се рефинансира кредит в Банката се представя преди усвояване на кредита);
10. Решение на компетентния орган на кредитоискателя и съдлъжника за ползване и обезпечаване на кредита при одобрените параметри от Банката.
11. За клиенти – земеделски стопани/ производители Удостоверението за наличие или липса на предходни вписвания от ЦРОЗ може да се представи и след сключване на договора за кредит, но преди усвояването му.
12. Удостоверение за липса на образувано производство по обявяване в несъстоятелност от съответния окръжен съд.

ІІІ. Документи необходими при продължаване срока на кредитна линия / кредит овърдрафт / лимит на бизнес кредитни карти

1. Искане за кредит с приложени декларации за свързани лица и гражданско и имуществено състояние – по образец на банката;
2. Документи за удостоверяване на финансовото състояние – Баланс, ОПР (заверени от експерт счетоводител, ако се изисква по закон) за последен приключен годишен и последен текущ период и данъчна декларация за последен годишен период;

2.1.Разшифровка с дати на възникване и срок на погасяване на основните балансови позиции   (дългосрочни вземания, вземания от клиенти и доставчици, други вземания , дългосрочни задължения, задължения към доставчици и клиенти, други задължения, краткосрочни и дългосрочни задължения към финансови институции);

2.2.Документи за бизнеса (актуална) и финансовото състояние на лицата, носители на общ риск с кредитоискателя;

3. Основни договори с контрагенти, касаещи сделката;
4. Удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК за наличие/липса на публични задължения на кредитоискателя и съдлъжника;
5. Удостоверение по чл.87, ал.6 ДОПК за наличие/липса на публични задължения на собственика на обезпечението (само, ако се вписва ново обезпечение);
6. Решение на компетентния орган на кредитоискателя и съдлъжника за продължаване ползването на кредита при одобрените параметри от Банката.;
7. Удостоверение за липса на образувано производство по обявяване в несъстоятелност от съответния окръжен съд.

ІV. ЗАНАЯТЧИИТЕ, регистрирани по реда на Закона за занаятите представят допълнително удостоверение от регионалната занаятчийска камара за вписване в регистъра на занаятчиите.

Не се изисква представянето на бизнес план и прогнозни парични потоци при кредити за оборотни средства; при кредити, обезпечени изцяло с парични средства и/или ДЦК или банкови гаранции, издадени от първокласни банки и при кредити на микропредприятия.

Документи, издадени преди три, но не повече от шест месеца, от представянето им на БАНКАТА, се приемат след преценка за актуалността им.

При необходимост и с оглед задълбочаване на анализа, проучването може да се допълва и с друга информация.

Когато клиентът няма бизнес и финансова история, проучването и анализа се извършват въз основа на реалистичността и ефективността на сделката – предмет на кредита, достатъчността и ликвидността на предложеното обезпечение, прогнозните парични потоци за срока на кредита. В тези случаи се проучва възможността за представяне на съдлъжник с добро финансово състояние и платежоспособност да обслужва искания размер кредит.